вход, регистрирай се

Теа Денолюбова

Книги на български: Все още няма въведени книги от този автор

Това име (псевдоним) на автора е на български.
Автора и на други езици:


„Тя обожаваше лятното наставление на влюбените, онова усещане, че ако не е днес, няма да е никога, защото той ще замине или тя ще се прибере обратно, откъдето е дошла, и ще останат само сенките им по пейките, по вълнолома, по стълбите, по градинките, и някой щеше да открадне тези сенки, да ги вземе със себе си, да ги вдиша, да започне да живее като тях.”

„Толкова много й трябва рамо. Не ръце, които да я събарят.”

"Тайно се стремим към обожание и всъщност сме най-щастливи тогава, когато някой мисли за нас, когато ни обгрижва, когато го виждаме да изгаря. Тогава живеем на няколко места едновременно. В реалността и в нечии мисли. Застраховаме се, ако се провалим в реалния живот. Нали някаква част от нас е поставена на пиедестал в нечие съзнание .
но не винаги има кой да мисли за нас "

"Има такива, които упорито бягат от любовта. Почти я отричат, а са вечно жизнерадостни. Не харесвам жизнерадостните хора. В тях се случват земетресения. И изобщо не са ми интересни. Има някаква особена снизходителност, с която подхождат към хора като мен, които признават слабостите си. Изпитват съжаление към такива като мен. Презират ни. Мислят ни за неудачници, за аутсайдери, за пропаднали. Всъщност те са още по-несигурни и от мен, но се крият умело. Заяждат се за теми, за които ги боли. На моменти се чувствам като единствения зрител на мащабен спектакъл.Уви, земетресенията събарят всичко."

"Влюбените хора живеят няколко педи над земята."

"Влюбените почти не се хранят. За какво им е храна, имат цели светове, в които да надничат."
"Влюбените са завинаги. при тях няма днес, утре, няма тази седмица - има завинаги ще се заедно, никога няма да се разделим."
"Треперех от щастие, че те има, че те има и с мен си такъв, какъвто винаги си искал да бъдеш."

Версия от 2014-03-29 18:55:39 (Актуална)