В казармата и на фронта с Димчо Дебелянов

Сиротна песен

Ако загина на война,
жал никого не ще попари -
изгубих майка, а жена
не найдох, нямам и другари.

Ала сърце ми не скърби -
приневолен живя сирака
и за утеха, може би,
смъртта в победа ще дочака.

Познавам своя път нерад,
богатствата ми са у мене,
че аз съм с горести богат
и с радости несподелени.

Ще си отида от света -
тъй както съм дошъл бездомен,
спокоен като песента,
навяваща ненужен спомен.

Вървим под тежките крила
на буреносна, мощна бран
и върху хиледи чела
чер жъртвен кръст е начертан.

из "Тиха победа"

"Трябва наистина да се зарови човек в някаква тясна, тъмна и сънлива канцелария, за да разбере каква цена има свободата и животът на открито море, далеч от всякакви мизерни пристанища."
1915