Повторения

Нося камъни като плодове
шепите ми пълни омалели
слагам ги по рафтовете
и первазите
няколко да разкрасяват стаите
където прахта белее на слънце
няколко да гният в кухнята
залепени за покривката
последния хвърлям към прозореца
като птица която трудни бавно каца

Под капчука клоните
на все още безименно дърво
събират втора зима
дебели като китки лед
върху тях коричка сняг
с хлътнал замърсен гръбнак
Живо сплетено с неживото
и само клетките му са различни.