Българска литература от Освобождението до Първата световна война. Част 1

В периода 1886-1903 г. Стоян Михайловски три пъти е избиран за депутат, и трите пъти - за независим, необвързан с никоя партия народен представител. (През 1903 г. той дори е единственият независим избраник в Народното събрание.) Попаднал на най-публичното от всички места в България, Михайловски развихря страстта си да ораторства, да бъде народен трибун. Изнася дълги, цветисти речи, в които мобилизира огромната си ерудиция, за да разголва и бичува злото в обществената действителност. "С повишения тон на гръмовержец мяташе своите слова камъни, слова боздугани", пише в статия след смъртта му през 1927 г. Георги Бакалов.
Веднъж взел думата в Народното събрание, можел да говори почти безкрай. Съвременниците му си спомнят за случай, в който изнасял реч в продължение на шест часа, развивайки аргументите си с помощта на безброй твърдения от Монтескьо и Русо. И когато всички депутати изпаднали в изтощение, поискал от председателя да отложи събранието за другия ден, когато щял да развие следващите две части от своята реч.