Адът без изход

12 октомври 1992
аз съм самотен мъж. в това няма и капчица гордост. та
нали цели орди нещастници скитат и търсят
други нещастници - само дето между нещастници и нещастници
има големи прагове на нещастие,

някои имат много пари, други имат напразни
надежди - не съществуват нещастници само от един-единствен вид.

а когато все пак се обединят,
нещастниците правят революции, след които
им се отнема всичко.

самотен човек. до самотен човек.
така завършват битките и примирията.

отвъд пътя срещу кръчмата, където стоя и пия,
е църквата. аз и отецът се дебнем от доста години.
бих искал и аз да служа на бог, но се боя.
и той би искал да пие с мен, но няма кураж.