Последен понеделник

Неутолима страст

Библиотеката ми беше
провинциален малък град,
с няколко булеварда
и стотици, стотици пресечки.

Бях ги обходил -
нехайно или загрижено,
познавах всеки обитател
и бях добре приет във всеки дом,
подобно лекар, който е спасил дете.

Тя се превърна вече на държава,
континент, вселена малка.
(небостъргачи-книги,
сънят ми в страх блуждае изпод тях.)

И ако продължава тъй да се множи,
от жилището някой ден ще ме изхвърли.
А една стотна не съм прочел от нея
и вече да чета, не умея.

На синовете си да ги завещая?
Отде ще намерят стая?
А книгите се трупат, трупат
и всяка ми отнема по един дъх въздух!

Безутешното е, че пак се вълнувам,
когато ги купувам.

1986

Пета емблема

Много ми станаха хората, много.
С техните душни талази
чувството ми се едва разминава.
Колко ми липсват гора, водопад
и някакъв дух да ме пази.

1985

Трета емблема

Бъди силен и в нещастие,
щом децата ти са твои,
че бедняшката династия
има сигурни устои.

1985

Историята е бездушна дама,
дано поезията я очовечи.

из Обяснение Ретро
1980

Бедността е почвата
на най-високите дървета.
Тя е чувството за сила и всеобщност.
Тя от грижите изприда мисли...
***
Бедността е риск и полет.
Бедността е всъщност детство,
вярно на природата и птиците.
Нейното огромно "Няма!"
предизвиква
веселия напор на живота.
***
Стига ми усмивката на Левски.
Стига ми и тази суета,
да ми раснат весели и питащи децата...

из Псалом

Цял живот ли солото ни ще се дави
в многогласни прегракнали хорове?

Но ще може ли животът ни да стане
съкровен като писане
на писмо: насаме и стеснително.

из Мълчаливо съгласие
1980

Всеки си има своята недовършена седмица.

Дано предусети поне понеделника,
за да си приключи срещите,
за да си скъта вещите
- припряно или с любуване, -
както войникът преди похода
или авантюристът преди пътешествието.

Тази трезва авантюра смъртта.
1979

Аз закъснявам, закъснявам,
и защо закъснявам, разбирам:
предпочитам мечтата пред победата.