Легенда за светия пияница: разкази и новели

Откакто съм възрастен, вече не плача и не се смея.

Засаждам преживяванията си като диви лози и ги наблюдавам как растат.

Така става с хората, които се поддават на изкушението на дявола: в пъклените си дела те надминават дори дявола.

Защото народът няма никаква представа за причините, които карат един могъщ господар да помага на дребните и безсилните. Народът иска просто да вижда "добър господар" - и в детинското си доверие към могъщия народът често е по-благороден от онзи, в чието благородство наивно вярва. Най-съкровеното и благородно желание на народа е господарят му да бъде справедлив и доблестен. И той жестоко си отмъщава, ако господарите го разочароват - като дете, което строшава примерно локомотивчето си, защото то веднъж е отказало да действа. Затова на народа трябва да се дават стабилни играчки, като на децата, и справедливи господари.

Амбициозен е плебеят. Истинският аристократ е анонимен. Съществува някаква сила във вродения аристократизъм, която е по-мощна от блясъка на славата и успеха, от величието на победителя. Амбицията, както казах, е качество на плебея. Той няма време. Не може да дочака почестите, властта, признанието, славата. А аристократът има време да изчака, дори да остане на заден план.

Всичко в живота остарява и се износва: и думи, и ситуации. Всички подходящи моменти веднъж вече са се появявали. Всички думи веднъж вече са били казани. Не мога да повтарям думи и ситуации. Все едно постоянно съм облече в износени дрехи.