Джейн Еър

Това е една от емблематичните книги на моето късно тийнейджърство. Помня, че много се говореше за нея и за сестрите Бронте, та реших и аз да я прочета.
Силно вълнуващо, драматично и истинско ми се струваше тогава. Как ли ще я възприема, ако започна да чета сега.
А вие как я усетихте?

Спомням си, че бях някъде на 13-14 когато я прочетох и много ревах::РР Много ми хареса тогава де. Преди няколко години в университета я учихме като едно типично произведение от Викторианската епоха - разкриващо голямата разлика в живота на представителите от различните класи, това, колко е гадно да си беден и прецакан.Ако нямаш късмет и се родиш и жена - просто чакаш да се омъжиш, а ако нямаш богат мъж и се налага да работиш - вариантите май бяха основно да преподаваш на деца на богаташи или да станеш проститутка:Р Абе..кофти работа. Но като я четох последно, пак се издразних на несправедливостите в живота на персонажите де..съчувствах им:)

Чела съм я много отдавна и четейки тези коментари осъзнавам, че трябва пак да я прочета. Аз също съм я чела, когато бях на 13-14 години и имам запазено положително чувство...

Я, всички момиченца сме страдали по едно и също време с Джейн Еър. И аз на тази възраст въздишах, ядосвах се и плачех с нея. Години, години след това гледах филма, който е направен много добре и не е някаква изкривена и приблизителна история. След което я прочетох. Малко женска, малко наивна, но наистина добра.