вход, регистрирай се

Отнесени от вихъра


от Маргарет Мичъл

Въведени са общо 1 книги от този автор.
Потребители прочели тази книга (31): nadness, Мими, gergan75, grozeva, Гълъбица, Sladost, landonova, Илияна, vili, veronica_pd, Fany, Annie, Say No, Пепа, dime_la_verdad, nel, нински, mishela, stardust, Suny, petrovae, Michelle19, soul, vladokar, яна, maggito, Лолитка, lili_hr, Monster, Scarabei, sweetjacki
Смятат да я прочетат (7): Frosty, unchita, радея, animalita, Петруци, assinka, elfi_f

Това заглавие е на български.
Заглавието и на други езици:



Цитати от книгата: (25)

   покажи всички
"Има два момента, в които могат да се направят големи пари - единият е при създаването на държавата, другият е при рушенето й. При създаването печалбите се трупат бавно, а при краха - с главоломна бързина."
"Поразително е упорството на жените да запазят веригите, които оковават тях самите!"
"Поразително е упорството на жените да запазят веригите, които оковават тях самите!"
"- Как смеете да ме злепоставяте тъй, капитан Бътлър?
- Но, скъпа ми мисис Хамилтън, та вие умирахте от желание да бъдете злепоставена!"
"Черните му очи я обхванаха от глава до пети с поглед, от който нищо не се изплъзваше- познатият й дързък и разсъбличащ поглед,- и както винаги тя усети, че настръхва."
"Черните му очи я обхванаха от глава до пети с поглед, от който нищо не се изплъзваше- познатият й дързък и разсъбличащ поглед,- и както винаги тя усети, че настръхва."
" — По всяко време бих заложил на вас срещу янките.
— Не съм сигурна, че това е комплимент — погледна го тя неуверено.
— Никакъв комплимент — отвърна той. — Кога ще престанете да търсите комплименти в най-случайните изказвания на мъжете?
— Когато легна на смъртното си ложе — заяви тя и се усмихна при мисълта, че винаги ще се намират мъже, които да я обсипват с комплименти, дори Рет никога да не го правеше."
"Никаква сила на света не може да ни сломи освен нашата собствена природа, в която е заложено тъй силно да копнеем по неща, изгубени безвъзвратно, и да пазим толкова много спомени."
— Но аз можех да бъда по-добра с него.
— Можехте, да… ако бяхте друга жена. Ала вие сте родена да тормозите всеки, който би ви го позволил. Силните са създадени да упражняват тормоз, а слабите — да страдат. Франк сам си е виновен, задето не ви е понашибал с камшика. Смайвате ме, Скарлет, с тази ваша съвест, дето се обажда по никое време. Какво търси тя у опортюнистка като вас?
— Какво ще рече опор… как го казахте там?
— Личност, която се стреми да извлече облага при първа възможност.
— А това лошо ли е?
— Винаги се е считало за недостойно — особено от хората, които са имали същите възможности, но не са се възползвали от тях."
"Никога не съм се отказвал от намерението един ден да ви направя своя, Скарлет — още от първата ни среща в Дванайсетте дъба, когато счупихте вазата, изругахте и доказахте, че не сте дама. Не губех надежда, че ще ви имам чрез едно или друго средство. Но когато поспечелихте малко пари с Франк, разбрах, че вече никога няма да дойдете при мен, тласкана от нуждата, с интересни предложения за заем и гаранция в натура. Затова виждам, че ще трябва да се оженя за вас."
" Един път, в настроение да кокетира, тя го запита защо се е оженил за нея и направо се разяри, когато той й отвърна с лукаво пламъче в очите:" Всеки човек изпитва нужда от някаква живинка край себе си- било то котенце, кученце или.....жена в краен случай."
"-О, Ашли, всичко се оказа съвсем различно от мечтите ни!
- Винаги е тъй- отвърна той.- Животът не е поемал към нас задължение да осъществява мечтите ни. Трябва да вземем каквото ни предлага и да сме благодарни, защото и по- лошо би могло да бъде."
"О, да, ти си ми била вярна, защото Ашли не е пожелал да те има. По дяволите, не би ми се посвидило тялото ти. Зная колко малко означават телата… особено женските тела. Ала не мога да се примиря, че той владее сърцето ти и твоята любима, жестока, безскрупулна и непреклонна душа. Той, глупакът му с глупак, не иска душата ти, а аз не искам тялото ти. Жени мога да си купувам на безценица. Искам да притежавам душата и сърцето ти, ала никога не ще ги имам, както и ти няма да имаш душата на Ашли. Ето затова те съжалявам."
"Каква глупачка съм била - мислеше си горчиво тя. - А сега трябва да плащам скъпо. Онова, което тъй често бях пожелавала, се случи."
"Дали си се досещала някога, че изпитвах към теб най-силната любов, която мъж може да изпитва към жена? Че те обичах дълги години, преди най-после да те имам?
Обичах те, но не можех да допусна да го узнаеш. Защото ти си жестока към тези, които те обичат, Скарлет. Ти приемаш любовта им и я размахваш ката бич над главите им."
"Беше толкова ясно, че сме създадени един за друг. Аз несъмнено бях единственият измежду всичките ти познати, който можеше да продължава да те обича, след като е опознал истинската ти същност — това, че си тъй сурова, алчна и безогледна, какъвто съм и аз. Обичах те и се възползвах от случая да те направя своя.
А толкова много те обичах, Скарлет. Да беше ми позволила, щеше да получиш от мен любов и нежност, с каквито никой мъж не е дарявал друга жена. И все пак не можех да ти го покажа, защото знаех, че ще приемеш любовта ми за слабост и ще се опиташ да я използваш срещу мене."
"Мила моя, ти си истинско дете. Смяташ, че като кажеш „съжалявам“, можеш да заличиш всички грешки, че можеш да премахнеш болката, причинена през изминалите години, да изтеглиш отровата от раните. Вземи моята кърпа, Скарлет. Не съм запомнил в критични моменти на живота си да си имала подръка носна кърпа.
— На колко години си, скъпа моя? Нито веднъж не пожела да ми отговориш на този въпрос.
— На двайсет и осем — унило отвърна тя със заглушен от кърпичката глас.
— Не бих казал, че си престаряла. Рядко се срещат хора, които в тази ранна възраст са успели вече да завоюват света и да погубят душата си. "
"На четирийсет и пет години съм, една възраст, в която човек започва да цени неща, отхвърлени с лека ръка в младостта — сплотеността на рода, достойнството, сигурността, дълбоките непоклатими корени… О, не! Не се разкайвам и не съжалявам за нищо, което съм сторил. Забавлявах се чудесно, но в един момент дори забавленията омръзват и сега ми се ще някаква промяна. Естествено, тя ще бъде само повърхностна, защото не възнамерявам да стана нов човек."
"— Скарлет, не е в природата ми да събирам търпеливо отломки, да ги лепя и да убеждавам себе си, че белезите от счупеното не личат. Счупеното си е счупено… и аз предпочитам да запазя спомена за унищожената красота, отколкото да се примирявам до края на дните си с пукнатини. "
"У нея пламна борбеният дух на дедите й, несломени и след поражение, и тя гордо вдигна глава. Щеше да си върне Рет. Уверена бе, че ще успее. Не се бе родил мъжът, който да й устои, щом веднъж решеше да го завладее.
„За всичко това ще мисля утре в Тара. Тогава ще мога да го понеса. Веднъж да дойде утре, ще намеря начин да спечеля Рет отново. Та нали и утре е ден.“
"— Бедата при повечето от нас, южняците — продължаваше Рет Бътлър, — е, че ние или не пътуваме достатъчно, или не извличаме полза от пътуванията си. Вие всички, господа, несъмнено доста сте пообиколили, но какво сте видели? Европа, Ню Йорк, Филаделфия, а дамите, то се знае, са били в Саратога. — Тук той леко се поклони към групичката под беседката. — Видели сте хотелите, музеите, баловете и игралните домове и сте се върнали у дома убедени, че няма по-добро място от Юга. Що се отнася до мене, аз съм родом от Чарлстън, но последните няколко години прекарах в Севера.
Белите му зъби блеснаха в усмивка, сякаш съзнаваше, че за никого от присъстващите не е тайна защо не живее в Чарлстън, но, изглежда, това никак не го засягаше.
— Видял съм много неща, които вие не сте видели. Хиляди емигранти, готови да се бият за янките, за да получат храна и няколко долара; фабриките, леярните, корабостроителниците, железните и каменовъглените мини — всичко това са неща, които ние нямаме. Имаме само памук, роби и прекалено самочувствие. Те ще ни смажат за един месец."
"Животът не е поемал към нас задължение да осъществява мечтите ни. Трябва да вземем каквото ни предлага и да сме благодарни, защото и по-лошо би могло да бъде."
"Тъй и не бе успяла да разбере мъжете, разпалили любов у нея, за това накрая бе загубила и двамата. Осени я смътно прозрение, че ако бе разбрала Ашли, никога не би го обичала; ако бе разбрала Рет - никога не би го загубила. Питаше се отпаднало и с униние, дали изобщо бе съумяла да разбере някого на този свят."
» Добави цитат

От: dime_la_verdad, на 12.04.2011 в 20:01
Това е любимият ми роман.
От: nel, на 10.11.2011 в 19:16
Много любима книга, много любим филм....
» Добави коментар