Малката светица и портокалите

Грейс не можеше да остави един мъж необичан , ако той имаше въображение и ирония в прилични дози.Относно въображението намираше за приемливо да не бъркат стенанията и с взаимност , а за иронията и - точно обратното.Така или иначе , едното води към другото , а двете заедно - към леглото.

Все още не знаеше , че от мига , когато срещнеш някого и го обикнеш , когато го залюлееш в мислите си , трябва да започнеш да се учиш да живееш без него ; да проникваш в него , да се стичаш и изтичаш , да го вдишваш и издишваш , все едно че него го няма и няма да го има , и никога не го е имало , и все едно някой ден ще изчезне и нищо няма остане след него , както и нищо не е имало преди него.И в тази мислъ , че другият е невъзможен , освен в изключително кратките мигове , когато махалото на всички часовници по света се успоредяват и човек може да надникне в светлия тунел между тях , ти можеш да влизаш като в стая , да поемаш въздуха и в дробовете си , да раздипляш хоризонтите на миналото и бъдещето през прозорците и , да усещаш сладостния вкус на следобедите и подареното безвремие , за миг да забравяш , че умираш.

По същия начин Тита никога не можа да си обясни причината да откаже да спи с този мъж , който истински я вълнуваше.Имаше периоди , в които си мислеше , че го прави от стремеж да остане вечна в неизтощимата му фантазия да я създава от жаждата и желанието си ; раздялата бе единственият начин да го задържи при себе си , макар понякога да минаваше и година , без да се сети за него ; друг път си мислеше , че неумиращото желание на всичките мъже , които бе оставила в историята си , да я имат все още я държи жива , не посволяват на старостта да я обхване отвътре , да я разяде без остатък.Портокалите на Маркес никога не гният , защото са пълни с тайни , които и той по никакъв начин не иска да разбере , каза след много години Тита , когато разбра пълната безсмисленост на отказаните оргии на плътта с Йосифидиус Йо. , но вече бе късно , а и невъзможно.
Никога по-рано Тита не бе срещала автор , чийто език се поражда от самото разказване , самоволно напуска историята и сам се превръща в история.

Добре отгледаното пораженение в любовта е лукс на средната възраст , мислеше Тита , възможност да се насладиш на стила толкова , колкото и на самата история.
-Взела съм решение повече никога да не спя с теб.
Усещането за загуба е в основата на всеки неповторим стил , особено при Маркес ; както в истинските любовни истории , така и в неговите разкази действието се отклонява от първоначалната посока , и едва съумява , с едно-единствено неподражаемо движение на финала , да се прибере и побере в собствената си кожа.Всяка негова история свършва така , че оставя читателя пред друга , нова , в която е абсолютно сам.

Йосифидиус правеше любов и бе готов за любов практически непрекъснато , стига само да си поемеше дъх и за секунди да осъзнае присъствието на Тита до себе си.Той проникваше в нея с език , пръсти , кожа , слюнка , слуз и сперма , напълно обсебен от идеята да удовлетвори желанието и за любов до края на дните , които и двамата знаеха , че няма да прекарат заедно поради ред причини , за които в момента нямаха желание да мислят.След двадесет и седмия оргазъм за 48 часа Тита вече знаеше , че Йосифидиус никога няма да напусне лабиринта , който движенията на вагината и бяха изградили в ума му.Онова , което не разбра тогава , бе , че му е подарила и постоянното , но благородно усещане за загуба , що се отнася до жените и отношенията му с тях в остатъка от живота.Години след това прочете "Следата от кръвта ти по снега" и проумя , че любовта и децата са урок по изчезване ; ежечасно усилие да населяваш празнотата , която другият отваря в теб.

Тита спеше с мъжете , защото много обичаше да чете.Намираше за неприлично и крайно невъзпитано да следва номерацията по страниците на желанията си отначало докрай , предпочиташе да скача в книгата с главата надолу , без да се интересува дали басейнът под краката и е пълен , или празен.Дегустаторът не изпива цялата бутилка вино , преди да прецени дали е хубаво , и една глътка му стига , разсъждаваше тя , докато приятели я убеждаваха , че книгите трябва да се четат до края.Краят е спестено удоволствие , можеш да го отлагаш с години.
Другият и навик бе да чете много книги едновременно.Подът под леглото и бе осеян с разтворени корици , започнати , препрочетени , недовършени и очакващи поредния подходящ миг.
Тита значеше , че историята на света е изписана по кожата на мъжете , и се стараеше да я чете по гърбовете им с пръсти на слепец , докато ги приемаше в себе си с всичките им нелепи опити за вечност и безсмъртие.Не правеше опити да запомня имената на мъжете , с които спеше , защото повечето от тях не бяха история , а обикновени премеждия.Историята винаги има име , докато името невинаги има история.