вход, регистрирай се

Докато лежах и умирах


от Уилям Фокнър

Въведени са общо 10 книги от този автор.
Потребители прочели тази книга (1): NeDa

Това заглавие е на български.
Заглавието и на други езици:



Цитати от книгата: (6)

   покажи всички
Фенерът стои на един пън. Ръждясал, омазнен, със спукано стъкло и зацапан с издължена нагоре ивица сажди, той процежда мъждива, душна светлина над дърводелските магарета, дъските и земята наоколо. На фона на тъмната пръст треските стоят като безразборно нахвърляни мазки с мека бледа боя върху черно платно. А дъските приличат на дълги гладки дрипи, съдрани от монотонната тъмнина и обърнати с опакото навън.
Дъждът започна. Първите тежки, редки, бързи капки се втурват през листата и тупват на земята с дълга въздишка на облекчение от непоносимото чакане. Едри са като ловджийски сачми, топли като изстреляни от дуло; брулят фенера и злобно съскат.
Понякога не съм сигурен кой изобщо има право да определя кога един човек е луд и кога не е. Понякога си мисля, че никой от нас не е изцяло луд и никой не е напълно с разума си, докато околните не го обявят за такъв. Изглежда, не е толкова важно какво прави човек, а как хората гледат на него, като го направи.
Тогава открих, че думите са безполезни; че думите никога не изпълват онова, което се опитват да кажат. Когато той се роди, разбрах, че думата „майчинство“ е съчинена от някой, който е имал нужда от дума за това, защото онези, които имат деца, пет пари не дават съществува ли такава дума или не. Разбрах, че думата „страх“ е измислена от някой, който никога не е изпитвал страх; „гордост“ от някой, който не е имал гордост.
Да можеш просто да се разплетеш във времето. Колко ще е хубаво! Колко ще е хубаво, ако просто можеш да се разплетеш във времето.
Как само се изнищват животите ни в безветрие, беззвучие и уморено повтаряне на уморени жестове: отгласи от стари принуди, неводени от ръка и недърпани от конци: пристъпи на ярост по залез-слънце и мъртви движения на кукли.
» Добави цитат