Стихотворения

Епитафия

Не тръгна той да търси громка слава
ни в кървав бой, ни в улична разправа;
А там, де зло разбойствува в тъмата,
Една любов оръжие занесе
И там, де култ е с векове лъжата,
На истина хоругвата понесе.

Под кръстно зло плещи се не превиха,
Ни сили в път, в трънлив път измениха,
В гранит гърди не кипна нивга злоба,-
За свой, за враг той имаше усмивка…
И тъй до край, и тъй дотук, до гроба, -
Герою скъп, най-лека ти почивка!

Безмълвна нощ и адски мрак...
и нигде звук и нигде зрак -
Почти допират о земята,
Тъй ниско виснат небесата.

Духът страдае притеснен,
Умът блуждае ослепен...
О Боже, дай една звездица, -
И глас, макар на нощна птица!