вход, регистрирай се

Каменният блян на Прага


от Кирил Христов

Въведени са общо 8 книги от този автор.
Потребители прочели тази книга (1): NeDa

Това заглавие е на български.
Заглавието и на други езици:



Цитати от книгата: (15)

   покажи всички
Сега ти бавно чуваш песента
на този град: обърканост велика
на багри и на форми, хълца, вика.
Заличени предели

Щом свободата с трясък долетя,
попъпли Прага към височините;
зад парковете със смарагд обвити
натъпкаха треви, жита, цветя.

Ония прехвърцунени къщя,
градени презглава във дни честити
от обирници и простаци сити -
и то ли Прага? Жалка там е тя!

Тъй смахнато надолу те надничват!
Отвръща се от Прага там човек:
не я те подмладяват, ни окичват.

Тоз с толкова безумства бремен век
така гради, че само заличават
пределите на старий образ мек.
Тук кула, храм, палат встрани не бяга:
общ ритъм всичките обедини,
прибра ги - както в градските стени,
и с обръчи невидими ги стяга.

Подобно мостът, свързал двата бряга,
обхвана двете на града страни,
замрежи ги и ги обедини:
да бъде образ цял, единна Прага.
Издърпани в системи мощни оси.

***
Где що градеж - така е настанен,
да тласка другите и да остава
към този или онзи наклонен.
Разфъчкал сградите от край до край,
изпокривил ги, бива и небива;
като пияни той ни ги открива
и мачка, мачка - туй му само дай!
Барокови градини се възземат
на ложи и тераси към твърдта
и древни храмове спокойно дремат.
Мегдан ли, или най притулен кът -
безкрайна сплетеност ти се открива.
Размахната една през друга крива.
Стени не ще се нивга изравнят.
Палати, храмове огъват ската.
Събрали са те толкоз светлина!
Тъмней градът от другата страна.
Подвижно огледало по средата.

***
Очите ту отвъд са, ту отсам.
Как мощ зиждителна омайва госта!
На звук и отзвук ли с играта проста?

Светиите задържат се одвам
връх своите подножия на моста:
одежди буря вее... Гледам ням.
Като възвряло - кули, черкви празни
и тия домове на първенци
със покривите си разнообразни.

Да, стъпала през времената разни.
Най-горе - монастири и дворци.
Ту на злодеи твърд, ту на светци.
Па и пред тез стени, които носят
ред векове, подпори без да просят:
погребан в зимници романски свет.
Спокойно е във проходите стари,
макар там често дрипав цигулар
по плесенясал двор да сипе жар.
1930
1937
Във тежкий въздух патина на прах,
подприщеност, омарност, бавни криви.
И в миг избухва във контрасти диви
на формите внезапния размах.
Термините не са салонно-поетични, трудно е да се предположи, че биха могли да бъдат употребени в лирическа творба. Ще ги срещнем в учебниците по архитектура. И все пак Кирил Христов не се страхува да ги използва. "Издърпани в системи мощни оси"... "натиск", "фуга", "фасада"...
Колко български поети в самото начало на 30-те години биха се одързостили да прибягнат до такъв делничен технически жаргон?

Димитър Аврамов в предговора
» Добави цитат