вход, регистрирай се

Врати


от Георги Борисов

Въведени са общо 1 книги от този автор.
Потребители прочели тази книга (1): NeDa

Това заглавие е на български.
Заглавието и на други езици:



Цитати от книгата: (3)

  
Балада за пълнолунието

Преди да дойде есента
и лятото да си отиде,
по спуканите керемиди
луната слиза на света:
клепач в тополата подпре
и го загледа като птица,
а котешката ѝ зеница
очите му ще издере.

(И става
тази нощ
тогава
най-подозрителната нощ.
Луната мрачно управлява
притихналата си държава
и свети бяла като нож.
В седефената ѝ мъгла
щурците пеят възкачени
по най-високите стебла,
преди да рухнат овъглени,
безкрили и обезглавени
из окосените поля;
докато в празните легла
реките вените си режат

и хич не щат да забележат
как тъпо биволите стенат
между ярема и остенът
срещу водата придошла.)

И замирисва на море
човекът в угарите тъмни
и синурите им бездънни
оставя друг да дооре,
луната яростно напича
издъненото му седло
и корена си той отсича
с едно разлистено крило.

...Преди да дойде пролетта
и зимата да си отиде,
по спуканите керемиди
човекът слиза на света
и в розовата му слана
петите си отупва боси...
А в шепата си празна носи
две-три пшеничени зърна.
Врати

Тези хора на пътя защо са излезли
и къде из мъглата отиват, не знам,
та в дома си голям зад вратите железни
са оставили мъртвия сам.

Той лежи гологлав и невидим отвътре
и очи в тъмнината объркан върти.
"Боже мой - казва той, - тука всички са мъртви,
за какво са им тия врати?"
Хоро

Дърветата, които сякох,
животните, които бих,
сърцето, на което лягах
и в сълзи весело калих,
сега за всичко отмъщават
и нощем, свикнали на зло,
хорото свое заиграват
с отсеченото ми легло.

Подсвирват боровете тънко,
замират крушите в захлас,
подрипват трънки и издънки
и гръмва дъбовият бас,
и през очите ми изскочил,
размахва орехът калпак,
а в ноздрите ми точно сочно
пъхти пияната липа.

Поли запретнала нагоре,
люлее дюлята гърди
и впива змийския си корен
бръшлянът в моите пети.
На кръв копривата налита
и хуква дървеният праг,
докато мравките наплитат
въже за белия ми врат.

Тогава вълците запяват
и ахват песовете в хор.
Комарът писва и задява
настръхналото ми ухо.
Тръбят прегракнало петлите,
набиват гълъбите крак,
търчи хлебарката честита
и суче паякът мустак.

И плъх на ъгъла потропва
и с котките върти любов,
и охлювът разгърден пробва
обувките ми, цял във пот,
и храбро червеят настъпва,
и бие моето сърце
насред хорото като тъпан.

И плаче, удря и сече.
» Добави цитат