вход, регистрирай се

Родов герб


от Андрей Германов

Въведени са общо 5 книги от този автор.
Потребители прочели тази книга (1): NeDa

Това заглавие е на български.
Заглавието и на други езици:



Цитати от книгата: (5)

   покажи всички
Хоризонтите - смътни,
И земята, измита,
неусетно с небето
целува се там.
И се смесват звездите
със светлините,
и сияят пеплетени
с един плам.

Къде свършва земята,
къде почва небето?
Къде свирят ракети?
Къде расне трева?
Звезди пред очите ми,
звезди във ръцете ми,
звезди под краката ми
и над мойта
глава!
Една дълга илюзия свърши.
Пустота. И зад теб. И напред.

Ти се връщаш от необичана.
Може би затова,
че на малкия пръст
на лявата си ръка
нося родовия герб
на българин и селянин -
една малка луна
от сърп?

Финландия 1962
Ръце разперил, падам в нивите,
където Камчи тече...

Тук на сърцето ми огнивото
най-силните
искри сече!
Изсичането на Лонгоза

През осени, прекрасни в свойта старост,
с туптящи ноздри,
сини от дима,
секачите настъпваха със ярост,
че беше глад,
а нямаше земя!

Ечаха крясъци, пращяха оси,
остени светкаха като стрели,
прорязваха дълбоки коловози
със трупи претоварени коли...
Със трупи?
Не!
Със трупове!
Мъзгата
от всеки пън димя като мъгла
и рухваха замлъкнали гнездата
и птиците с опърлени крила!

Лесът велик
умираше
полека.

И срязана от пътища на кръст,
от огъня все още топла, мека -
оголваше се плодородна пръст.
Пъстрееха като престилки ниви,
препускаха бразди през пън и трап,
валяха като дъжд зърната живи
с мечти за хляб
за хляб,
за хляб!

И само тук-там осени вековни,
окастрени без жалост и сърце,
изправени над ямите гробовни,
молитвено издигаха ръце.

Не бе могла секирата всеяда
да прогризе коравата им плът...
Стърчаха те -
недогоряла клада, -
стърчаха те -
за да узнай светът,
че в дни на бедствия и мъка свята,
че на глада под удара корав
човек посяга
и на красотата -
със страшната измама,
че е прав!
» Добави цитат