вход, регистрирай се

Лирика


от Николай Колев

Въведени са общо 2 книги от този автор.
Потребители прочели тази книга (1): NeDa

Това заглавие е на български.
Заглавието и на други езици:



Цитати от книгата: (6)

   покажи всички
Обреченост

Понякога излишни ми се струват,
напълно безполезни стиховете.
Наистина - кого интересуват?
От просяка - си мисля - до поета
е само милиметър разстояние.
Презирам се, когато ме погали
преструвката на нечие внимание...
Есенно утро

Сребрее осланената поляна,
в изровен от порои дол пропада
и стига, полегата и неравна,
порутената гробищна ограда.

Зад хълмите студено утро блика.
Небето се събужда бледосиньо.
Подсвирква тънко като през тръстика
и бръсне вятър, откъдето мине.

Прехвръкват врани, надалеч се мяркат,
над хълм, над дол, над разорани ниви.
Присвил е хоризонтът мокър лакът
и гледа отегчено и сънливо.

Ето ме в жълтия сън на листата,
с болест прекрасна богато дарен,
легнал на спрялото време в следата,
влюбен в облеклия облаци ден.
Защо се мъча да разпаля
на овъглени настроения
неповторимото начало?
Скърцаше под стъпките снегът
и заслушан в сребърния шепот,
гледах как преливаше градът
светли сенки и гирлянден трепет.

В миг разсънената кръв въстана.
Топлият ѝ шал ръцете сгря.
И една ликуваща камбана
вляво на гърдите ми запя.
Събирам пътища неверни
и правя кръстопът голям,
където гилотина черна
е мисълта ми, че съм сам.

Глава съм сложил доброволно
и чакам удар милостив
да заличи каквото помня,
с което бил съм и щастлив.
» Добави цитат