вход, регистрирай се

Тежък характер


от Миряна Башева

Въведени са общо 2 книги от този автор.
Потребители прочели тази книга (1): NeDa

Това заглавие е на български.
Заглавието и на други езици:



Цитати от книгата: (9)

   покажи всички
Ще се стъмни, скоро ще се стъмни...
Ту неясна птица премълчи
и въртоп от улици бездънни
се разпенва в птичите очи,
ту грамадни лъскави дървета
метнат сянка, дълга като нож,
и прерязва пъпа на небето
облак тесен и червенокож.

И се ражда - тъмното я ражда -
кротка и подпряна на юмрук,
пишеща до мене - нощна жажда
някому да кажеш:
Аз съм тук.
Актьорът

***

Жал ми е
за всички непрокопсали,
непознали
миг сълза и смях.
В къщи днес няма гост.
Дано да дойде някой.
Тихо стоят на пост
черга, звънец - и чакат.

Може да дойде пак
стар и добър приятел,
с някой последен влак
някога в път изпратен.

Или ще пуснат плик
с почерк отдавна секнал,
и от невярващ вик
стълбите ще отекнат.

А може с гръм и взлом
болка да влезе дива.
Сенките в тоя дом
като сърца се свиват.

Може да няма гост.
Може да дойде - никой.
Няма ни вест, ни кост.
Къщата страшно вика.
Кръст

***

Живял ли си единствено с перото -
любовник, брат, тиранин и аллах,
зачеркнало и хляба, и леглото?
Така живях.
Точка

***
Аз нямам как да стигна до финала,
да пусна тоя свят на самотек.
Мен еволюцията ми е дала
безсмъртие, защото съм човек.

Аз няма да положа тихи кости
под жалните орландовски брези
и моите опечалени гости
ще си спестят и свещи, и сълзи.

В опровержение на Чарлз Р. Дарвин,
на черните Адамови ребра,
над мене няма да програчи гарван.
Предупреждавам: Няма да умра.

А ако някой ден - помози бог! -
откаже медицината отсрочка,
не бързайте с цветя и некролог.
Предупреждавам: Няма смърт. И точка.
Като камък на шия,
като белег от нож,
като черна шамия,
като стар меден грош
все те нося по мене,
нищо, че ми тежиш,
от глава до колене
нищо, че ме болиш!
Като знак за магия,
като биле за жар,
като люта ракия,
като бял хвърлен зар -
цял живот - студ и огън,
клетва и благослов,
добро утро и сбогом,
моя трудна любов.
Научно и популярно
кристалната нощ сияе...
Луната жуми коварно,
лош сън над града блуждае -
там нечия сляпа вярност
глухо, бездомно лае.

Ненужно и неизбежно
небето провесва орден
над уличните фиорди -
Венера от пета степен.
Там нечия бивша нежност
озъбва желязна морда
с полепнал на нея репей.
Дявол знае дали има щастие.
Може би. На го̀спода напук.
Аз чета света като фантастика
и не искам да го зная друг.
Неотдавна в морето падна
цяло слънце почти без шум.
Стана вечерно. Стана хладно.
Подходящо за бял костюм.
Елегантната но си сложи
рой съзвездия вместо шал.
А под тънката дамска кожа
трепна грубата ми душа...
» Добави цитат