Странджа - древност и съвремие

Името Илия е от хетски произход, свързано е с паленето на огън и други действия около него.
***
най-изразената хтонична връзка със соларния култ е в нестинарството...

Най-разпространеният светец в Странджа е Св. Илия - дославянският уранически бог. Той е винаги брат на Св. Марина. Неговите параклиси, осеяли планината, без изключение са разположени на лични места. В тези параклиси се намират две основни реалии - свещеното огнище и свещеният тъпан, който се изнася само на празника на светеца. Една от най-ценните икони на Св. Илия се пази в църквата в с. Българи. В горния ѝ десен ъгъл е нарисувано слънце. Слънчевите лъчи преминават в сини поводи, които се сплитат. Илия ги е хванал, вече сплетени, за да управлява впряг от четири крилати розови коня. Той е седнал на трон-четириколка. Под него с аизобразени светци, които го поздравяват с вдигнати нагоре ръце, с отворени длани и разперени пръсти. Същият поздрав към Илия е изобразен и върху иконата му в църквата в с. граматиково. Това е най-разпространеният в Средиземноморието поздрав към слънцето.

Малко Търново е може би съвременното българско селище, което е имало най-интензивен градски живот през римската епоха, ако се съди по откритите досега паметници.

Една от най-съществените особености на Странджа и нейното крайбрежие е наличието тук на основната характерна особеност на "Тракия Понтика" - на мегалитната култура.

Евренозо́во (Еврено́зо), наред с Евре́ня - местно име при с. Младежко. Имената лесно могат да се обяснят с турската дума "евре́н" (змей) във връзка с многото долмени в околността, наричани от местното население "змеюви къщи".

Веле́ка - речно име. Превежда се като "виеща се" река.

Еньовден бил един от най-големите празници в Странджа. Вярвало се, че тогава слънцето се завъртало към зима. Рано сутринта хората гледали как то изгрява и по сянката си гадаели за здраве. В навечерието на деня или сутринта преди изгрев се берели билки. Смятало се, че те имат голяма лечебна сила.
Сутринта преди изгрев се къпели в реката или морето за здраве, а някъде (с. Стоилово и с. Бръшлян) къпели и добитъка.

Дървените надгробни кръстове се правели от широки, дебели дъски. В центъра имали кръгла или елипсовидна форма, под която на широчината на дъската се изрязвали раменете на кръста. Ако най-горната част завършвала с широко клинче, това означавало, че покойникът е мъж.