Веселин Тачев отблизо и отдалеч

- Чакай, ранобудний петльо,
стой, не пей, че ще събудиш
мойта мила хубавелка.
- Твойта мила хубавелка
сън сънува, че се либи
със приятелят ѝ Велка...
- Бързай, петльо, събуди я!
(Стоян Михайловски)

С Веско ни сближава постоянното любопитство към света около нас. Обърнахме гръб на резкия трамваен звън и шумните задимени кафенета. Радваме се на старото синьо небе, на пролетната кукувица, на сладкодумната разказвачка на приказки, на всяко село и на всеки човек, защото всяко село и всеки човек са един неповторим свят...

В едно писмо, което не е датирано, Веселин Тачев разказва как с Димитър Керелезов, редактор на хумористичната страница в "Дунавска правда", взели редакционната кола и отишли в село Смирненски. "Там живее един селски поет, не знам дали го познаваш, казва се Атанас Костов. Него обаче го нямаше и то по-добре, защото е баснословно скромен и нямаше да ни даде стихотворението, за което Керелезов каза, че досега няма такова в българската литература.

Пролетен мотив

Разпилява вятър белите листа
на разцъфналата пред стобора слива.
Аз стоя и гледам тази красота
дето с пролетния вятър си отива

и една тъга сърцето ми гнети
и до болка чак разплаква ми душата.
Само идващия плод ще изплати
искрената ми тъга по красотата.

Хубаво, а? Някаква ракитинска простота има в стиховете на това момче."
Тук е освен Наско Костов и целият Веселин Тачев с дарбата му да се радва на чуждия хубав стих без капчица завист.
***
Атанас Костов пази около сто писма на Веско, които само той може да разкаже.

Много пъти ми е рецитирал стихотворението "Щурчето" на русенския поет Димитър Бобев. Почти не познавах Бобев, но също го ценях. Той си отиде без да издаде стихосбирка.
с. 48

"Филмът не е много интересен, но завършва с едно интересно изречение - "всички искат да ги обичат, а никой не иска да обича".
...
Въпрос на желание ли е обичта?

Поетичното творчество на Веселин Тачев не е обемисто и не е равностойно. Но редица негови стихотворения са принос в националната ни поезия. Поетите и планините се измерват по своите върхове.

Нали ми беше разказал със самоирония - "за едно убиване си счупих крака" - как в психодиспансера през 1979 година скочил от втория етаж и паднал на някакъв покрив.

Драги Стойчо,
Накрая колкото и смешно да звучи, бих ти препоръчал... да се ожениш. Тогава всичките ти любовни сътресения от само себе си ще отпаднат и ще изглеждат достатъчно отдалечени, за да можеш да ги превърнеш в литература.

Нумизматиката ме отвлича от някои неприятни житейски проблеми и от останалата суета на света.

Веселин Тачев и Атанас Костов се сближиха докато работеха във вестник "Благоевско знаме"...
Наско не беше знаменит... но ето едно стихотворение, което показва, че простите думи и неизвестните поети правят вълшебства:

Зимна приказка

И винаги едно и също нещо
повтаря се почти като насън:
затрупва сняг черницата отсреща
и скоро всичко бялва се навън.

Вживяла се в любимата си роля,
вилнее зимата от ден до два.
Но стихва. И започват да се колят
прасета и да се горят дърва.

И се проточват дълги бели нощи
от Коледа до Атанасовден.
А в село не пристига даже поща,
че пътят е навят и заледен.

Така до края чак на февруари,
когато гръм изпотроши леда
на малката междумахленска бара.
И зимата си тръгва по вода.

Щурчето, дето пееше на двора,
в една студена сутрин се вдърви.
Смъртта му не повика тъжни хора -
да плачеш за щурчета не върви.

Дойдоха само скромните кадънки
с един саван от есенни цветя,
простиха се с цигулката му звънка
и тихо го положиха в пръстта.
Димитър Бобев