вход, регистрирай се

Книга за Андрей Германов


от Рима Германова, Георги Струмски, Симеон Хаджикосев

Въведени са общо 1 книги от този автор.
Потребители прочели тази книга (1): NeDa

Това заглавие е на български.
Заглавието и на други езици:



Цитати от книгата: (7)

   покажи всички
Виждаш ли онова място, дето е чегъртано с длето? Там било изсечено името на иждивенеца, с чиито средства е строена църквата... Но някакъв съсед не можел да понесе това, та нощем се промъквал с длетото и заличил надписа... Готово стиготворение - вземи да го напишеш, аз нямам средства за такава тема...
Стихотворението се появи на страниците на един вестник няколко месеца по-късно. То имаше посвещение: "На Андрей Германов" и завършваше така:
Но ние сме като бръшляна зиме -
в пропуснат стих, в недоградена черква
ще продължим да пишем свойто име...

Защото има кой да го зачерква!
Иван Николов
И така, смееше се той, ако си мъдър и ако си честен... прекрасно е да бъдеш неизвестен.
Йоедан Милев
Нима не е щастлив шанс да си поет, а най-близкият ти и любим човек да се нарича Рима.
Любомир Левчев
Годините ме правят необщителен.
По-остри стават моите очи.
И все по-рядко
знакът удивителен
във кратките ми стихове стърчи.
1963

***
Аз ще погаля всичко с доброта,
преди във тъмното да си отида...

***
На светлина от сняг ти пиша.

***
Обичам да възвръщам
живота на нещата,
било то стара къща
или икона свята.

***
Страшно е във този произволен свят,
запратен нейде из ефира.
Всеки сам за себе си е болен.
Всеки сам за себе си умира.
В разказите му от онези месеци най-много място заемаше Димитър Златарски, който явно му е направил голямо впечатление. Говореше за неговия музей, за това как е ходил с него някога да копаят по могилите и как намирали старинни монети. Тогава ли се пробуди у Андрей любов към старото или тя е била вече у него и го е тласнала към този интересен човек? И оттогава ли се породи у него желанието "да спасява всичко отиващо си"? Защото през целия му живот по-нататък всеки стар счупен или ръждясал предмет от бита на предишните поколения пораждаше въпроса "Кога са били топли ръцете, които са го правели?" Но пораждаше у него и желанието да го възстанови, да му вдъхне отново живот.
Рима Германова
Надбягвайки се със смъртта, която неумолимо чувстваше, че върви по петите му, той почти завърши това родословно дърво, запълвайки го с около четири хиляди имена на наши родственици, предшественици и съвременници, живели от края на XVIII век до 1981 година.
***
След като баща ми и майка ми отдавна бяха престанали да пеят, Андрей записа от тях 320 песни с текст и мелодия.
Георги Германов
» Добави цитат