Линия девет, или когато пресъхнаха чешмите

Проверявам авокадо след авокадо в зарзаватчийницата с включени на сто процента рецептори за оптимална степен на мекост. Намирам две перфектни и алчно ги вземам, предвкусвайки салатите с бейби спанак, домати и копър. След мен една госпожа започва нанова да прехвърля авокадата. Останали са малко. Вече зная, че сред тях няма готово. Следя я дали ги разбира тези неща. Явно да. Колебае се. Взема единственото що-годе. Знам, че е компромисно. Знам, че и тя знае. "Госпожо, оставете го. Ето ви едно перфектно от моите, взех две, но едното ще е достатъчно за тази вечер." И двете се зарадвахме. Не зная заради кого го направих - заради непознатата или заради себе си. Никога не знаем.

Мъжът се заоблачи.

Christmas madness блещука вече тук и там. Защо не оставим на мира ноември?