вход, регистрирай се

Дамата с камелиите


от Александър Дюма - син

Въведени са общо 1 книги от този автор.
Потребители прочели тази книга (39): eliwolf, Мими, thracian, ifos, gergan75, Lilqna, Петя, landonova, Sladost, animalita, Elektra_, Elyllon, Fany, Say No, Пепа, stardust, Люси, Диана, Annie, Deni_Todorova, zuzi, Bonbonenata, Петруци, dany, ззлатева, victoriaCHASER, petrovae, Restless Heart, lili_hr, ali_cat, soul, Venkova, jupas77, djordanowa, ely, V. Bekam, ros4enka, Scarabei, Серафина Пеккала
В момента четат тази книга (1): hristiana444
Смятат да я прочетат (3): blue_mushroom, nel, sweetjacki

Това заглавие е на български.
Заглавието и на други езици:



Цитати от книгата: (19)

   покажи всички
В една книга на Алфонс Кар, озаглавена „Am Rauchen“, се разказва как един мъж върви една вечер след някаква много елегантна жена, в която се е влюбил от пръв поглед, толкова била красива. За да целуне ръката на тази жена, той се чувства способен да предприеме какво ли не, готов е всичко да победи, всичко да извърши.
Едва се осмелява да погледне кокетното краче, което тя открива, за да не изцапа роклята си при допир със земята. Докато той мечтае за всичко, което би направил, за да притежава тази жена, тя го спира на ъгъла на улицата и го пита дали иска да се качи с нея в квартирата й.
Той извръща глава, пресича улицата и много тъжен се прибира в къщи.
Спомних си този разказ и сега, когато бях готов да страдам за тази жена, се страхувах да не ме приеме много скоро и да не ми даде твърде бързо любовта си, която исках да заплатя с дълго очакване или с голяма жертва. Такива сме ние мъжете и щастие е, че въображението представлява тази поезия на чувствата и че желанията на тялото правят тази отстъпка на мечтите.
— Да не би вие да сте този млад човек, който по време на боледуването ми е идвал всеки ден да се осведомява за състоянието ми и никога не пожелал да каже името си?
— Да, аз съм.
— Тогава вие сте не само много добър. Вие сте благороден. Графе, вие не бихте направили това — добави тя, като се обърна към господин дьо Н. и отправи към мен един от онези погледи, чрез които жените допълват мнението си за един мъж.
— Аз ви познавам само от два месеца — отвърна графът.
— А господинът ме познава едва от пет минути. Вие винаги говорите глупости.
Жените са безпощадни към хората, които не обичат.
Когато влязохме в трапезарията, Маргьорит се беше облегнала на стената, Гастон държеше ръцете й и тихо й говореше:
— Вие сте луд — отвърна му Маргьорит. — Знаете много добре, че не ви искам. Не може да искате от жена като мен, която познавате вече две години, да ви стане любовница. Ние или се отдаваме веднага, или никога.
— Сигурно ви се струва странно, че изглеждам готова да ви приема веднага. Знаете ли защо е така? Защото — продължи тя, като хвана ръката ми и я постави на сърцето си, чиито силни и безспирни удари почувствах, — защото, тъй като ще живея по-малко от другите, аз се зарекох да живея по-бързо.
— Не ми говорете така, умолявам ви.
— Ох! Успокойте се — продължи тя, като се засмя. — Колкото и малко време да живея, ще живея по-дълго, отколкото вие ще ме обичате.
Трябва да сме сторили голямо зло, преди да сме се родили, или пък ще се радваме на голямо щастие след смъртта си,за да позволява господ този живот да бъде изпълнен с всички изтезания на изкуплението и всички мъки на изпитанието.
Когато в живота придобиеш навик, както аз бях свикнал с тази любов,изглежда, че е невъзможно той да изчезне, без да разруши всички други стимули в живота.
Щом трябва да изгоря, по-добре да се хвърля в някой пожар, отколкото да се задуша с въглища.
Aко мъжете знаеха какво могат да постигнат с една сълза,те щяха да бъдат повече обичани, а ние нямаше да бъдем такива разсипници.
Забелязваме колко кратък е животът само по бързината на чувствата!
Животът, скъпи, е прекрасен, зависи през какво стъкло се гледа.
Те са от онези слънца, които залязват така, както са изгрели - без блясък.
Вие съжалявате слепеца, който никога не е видял слънчевите лъчи, глухия, който никога не е чувал звуците на природата,немия, който никога не е могъл да даде гласност на своята душа, а под фалшивия предлог за добродетелност не искате да съжалите слепотата на сърцето, глухотата на душата, немотата на съвестта, които замъгляват разума на нещастницата и въпреки волята й я правят неспособна да различи доброто, да чуе господа и да заговори на чистия език на любовта и вярата.
Мъжете страстно желаят да научат това, което трябва да им причини мъка.
Заобиколени сме само от хора, които взимат от нас повече, отколкото ни дават,и някой ден умираме като кучета, след като сме погубили другите и самите себе си.
Колкото и малко време да живея, ще живея по-дълго, отколкото вие ще ме обичате.
Не можете да искате от жена като мен, която познавате вече две години, да ви стане любовница. Ние или се отдаваме веднага, или никога.
Само че тези, които бяха обичали Маргьорит, вече нямаха брой, а онези които тя бе обичала - все още не съществуваха.
» Добави цитат

От: gergan75, на 14.11.2009 в 18:54
Книга за невъзможната любов!!!
» Добави коментар