Направени от вина

Докато се оправям да си легна, ми разказва историите си както винаги - все едно, че е за първи път. Дали наистина забравя, или така гравира завета си върху паметта ми?

Не знам толкова много за живота на майка си. Може би ако ми беше разказала, нямаше да бъда виновна, че не разбирах защо живеем така. Може би нямаше да бъдем непознати, приковани в задължението на кръвта.

Шкафовете на баба ми са пълни с неизживян живот, който някой е пуснал отнякъде, а тя е събирала, без да знае кога отново ще има.

Две-три циганки метат вяло и си подхвърлят нещо на миш-маш от техния език и български.

Заревото руква по полетата.

Виждал ли си някога реклама за нещо... нужно?

Само когато си млад, живееш в настоящето. После или си оставаш в миналото, или копнееш по бъдеще, което никога не идва.

Използва самотата, за да планира до съвършенство.

Той умее да изчопли тъга от радостта.

Пътят подхранва, продава, подслонява, предупреждава, примамва, проповядва. Експлозии от рекламни думи се редуват с огледални солени езера, малки горички, безкрайни полета царевица и рапица.

В ежедневните жестове личат трийсетте години брак... С годините грешките не жилят толкова остро.

Дори след всичките тези години и хилядите километри помежду ни не посмявам да я попитам защо не е потърсила другия. Страхувам се да изрека присъдата, която тя отдавна излежава.

... есента тъкмо заплиташе своя килим от пламъци.

На плочките под прозорците се белеят преспи от фасове.

Колко жени са съдили грешките на майките си, преди да ги направят свои?