вход, регистрирай се

Пътуване към себе си


от Блага Димитрова

Въведени са общо 7 книги от този автор.
Потребители прочели тази книга (17): Frosty, landonova, Fany, right in two, aleksofjesus, NeDa, Say No, Сияна, victoriaCHASER, Anoyafairy, Спасова, veronica_pd, Abies, maggito, tzvetie, Djou, t3d1t0_vd
В момента четат тази книга (2): lili_hr, blue_dream
Смятат да я прочетат (12): gergan75, La Charmante, epolitova, animalita, @Siss, Петя Анастасова, Anireta, Eely, ByBu, tarra_dimitrova, kremensiq, Съни

Това заглавие е на български.
Заглавието и на други езици:



Цитати от книгата: (17)

   покажи всички
"Огрях го с една усмивка. Цял се разтопи. Нямало е нужда от много приказки. Направо е трябвало да прибягна към усмивката си. Все забравях, че това ми е най-вярно оръжие. По-рано не съм предполагала какво въздействие може да има една усмивка. Едва тук, сред грубите канари и хора, открих силата й. Струва си да дойдеш толкова далеч за една такава находка в собствените си възможности. Щом се усмихнех, слънце облъчваше сърдитите от умора и несгоди мъже. Само един проклет недостатък имаше тая моя усмивка: станех ли нещо неспокойна, несигурна, и усмивката ми губеше силата си. А аз често бивах неспокойна."
"Ненаситният мъжки поглед иска да отпие всеки цвят от дъгата. И преди да е погълнал до дъно една боя, се нахвърля алчно на друга. Така, без да почувства силата на самородната прелест на една-единствена багра, смесвайки безобразно боите, ще получи накрая сивота, непроходима като гъста мъгла, в която ще се удави всичко. Неусетно тоя млад, жаден, искрящ поглед ще угасне и потъмнее. Гледец на изхабен и равнодушен самотник. Тогава ще проблесне в него един цвят. От цялата пъстроцветница ще оцелее само една боя, съвсем не най-ярката и ослепителната. И той ще разбере, че тъкмо тая скромна, отмината багра е била достатъчно силна, за да оцвети единствена целия му живот. Но вече ще бъде късно и непоправимо!Пада му се!"
"Страшна сила е събрана в ръцете на любимия мъж. Дългите, прочувствени пръсти умеят да те докосват и да четат всяка гънка на кожата ти като азбука за слепи. Могат цяла да те прочетат. Да изтрият всеки спомен от друго докосване по тебе. Могат да те моделират и да изваят една богиня от тебе. Но в същото време и да те подчинят. Страх и нежност, закрила и заплаха. Каквото и да бъде, нека де е от неговата ръка! От ничия друга, само от неговата!"
"Обгърна ме благодетелна тъмнина. Все едно че съм сама. Никой не ме вижда. Дори мога да плача. Какво блаженство! Да плачеш, без да те питат защо плачеш, без да те утешават. Но за такова щастие се изисква тренировка: да плачеш, без да издадеш никакъв звук и да си готов да отговориш на внезапен въпрос с невинен глас:
- Четката е над етажерката!"
"По някакъв атавистичен женски инстинкт знаех, че най-сигурният път да предизвикаш мъжкия трепет е околният: да събудиш трепет в приятеля. Прицелваш се в единия, за да рикошира куршумът в другия. При това с една безпогрешна дегизировка облъчваш приятеля му дотолкова, доколкото ти е нужно, за да бъде почти влюбен, без да ти пречи. Щом останат двмата насаме и угасят лампата, преди да заспят, да заговорят за тебе. Приятелят да не може да мисли за друго, да е замаян, да разпитва, да се възхищава, да завижда гласно.. А другият да се усмихва в тъмнината победоносно, без да допуща, че тъкмо в тия мигове е победен..."
"... Бягството не е никакъв път... Няма къде да избягаш от своя път и от себе си. Роден си човек, за да вървиш с лице напред...
Не можеш да избягаш от облаците, те са навред, над тебе и вътре в тебе.
Трябва да пробиеш облаците с главата си! Да привлечеш гърма върху себе си. Няма друг път. Над облаците има светлина.
Най-прекият път към светлината, единственият, води през облаците.
Трябва да се върнеш, колкото и да е тежко, каквото и да те чака.
Каквото и да те чака!"
"Едва ли има по-непоносимо от това вътрешната ти посока на движение да не съвпада с външната..."
"Никой мъж не може да понесе тежестта и задълженията на женско обожаване. Той се бои, че всеки миг може да се сгромоляса от високия пиедестал, на който е тронясан против волята си. Пък и чувства, че възторгът на жената е отправен към някого другиго, а не към него, истинския..."
"Познава се женен мъж веднага по първия поглед, с който те зърне. Погледа на свободния мъж е съвсем друг: проучващ, взискателен, питащ: "Ти ли си?". Блясъкът на тоя поглед винаги е помътен от капка катран: все не отговаряш на мечтата му, все не си негов тип, все с нещо не си подходяща. Той все се опитва да те промени, пречупи, нагоди според себе си.
А погледът на женения мъж е съвсем друг. Жаден-изжаднял. Забелязва преди всичко достойнствата. С точен прицел улучва най-хубавото, най-неповторимото, което имаш и го абстрахира от всичко останало. Само това вижда и му се радва с една особена тъга и завист към щастливеца, който ще те притежава.
Истински може да те види и оцени само погледът на женен мъж. Но защо ти е? От неговото възхищение ти става тъжно. При такъв поглед предварително изживяваш изневерите на собствения си бъдещ съпруг..."
"Има ли по - голямо родство от женското съперничество в любовта? Твоят копнеж и нейния се вливат в едно. Странно е да си помислиш, че в мечтите устните ви се сблъскват в един и същ миг върху едни и същи устни, че пръстите ви се сплитат в едни и същи пръсти. Търсейки дланта му, ти ще намериш там нейната длан като спомен, или като закана. Едва когато престанеш да го обичаш ще се освободиш от съперницата си. Впрочем и тогава не! Ще забравиш любимото име на мъжа, устните ти ще се отучат от неговите устни. Дори един ден ще го срещнеш на улицата и ще се стреснеш от спокойствието си. Но срещнеш ли нея - старата съперница - ще изтръпнеш във вечно млада сила. Чувството ти към тая жена ще остане парливо и свежо до сетния ти ден."
"Ела" - вика той и това значи буквално "сега", а аз разбирам "завинаги", "почакай" шепне той и това значи буквално "за този миг" , а аз разбирам "за всички следващи мигове". "Отивам си" - казва погледа му и това значи "засега", а аз изтръпвам да не би да е "завинаги".
"Всичко за жената е болка. Да бъдеш жена, това значи да бъдеш жива болка. Когато ставаш девойка, боли. Когато се срещаш за първи път с любовта и ставаш жена, боли. Когато ставаш майка, боли. А най-непоносимата болка е никога да не усетиш и да не познаеш докрай всички тия болки.
И аз се радвах на болката, защото чрез нея се осъществявах."
"Така бях истинска. Най-сетне бях. Върнах се към себе си от далечно лутане. Моите намислени усмивки, затворени движения, блокирани движения - всичко се стопи. Сама не можех да се позная. Той ли ме измисли такава? Очаквах всякакви изненади от себе си. И не се боях. Навярно така освободен се чувства ледът, разтопен в порой, в пяна, в облаче.
С една дума му се отдадох цяла. И той с една ръка ме владееше."
А нима белезите на мъжественост са външни? Боксьорски мускули, биков врат, ягуарски бас нямат нищо общо с моята представа за истински мъж. В характера, там е притегателната мъжка сила. Мъж – това за мене значи воля да се владее. На мъж, който се е самообуздал, принадлежи целият свят.
"Най-младите, бягайки от тая брадата скука, изпреварват младостта и сами стават брадати. Още юноши, бързат да познаят всички тайни на възрастните. А когато остареят навярно ще поискат да познаят всички трепети на юношите, но ще бъде късно. Сега се събират скришно. Захлопват вратата отвътре с резе, превъртат ключа, за да не се промъкне скуката с наставления и забрани. Измислят разни игри да я надхитрят и надлъжат. Едно момиче бърза да смъкне скуката от себе си с роклята, стъпква я на мръсния под с боси, още детски нозе. И от едно легло се прехвърля в друго, да избяга от едни груби прегръдки и да налети на други, още по-груби. А в тъмното спарено помещение ги стяга за гърлото най-лепкавата и противна скука на света, която вирее само в легло без любов. Няма я вече тайната за тях, няма трепет. Преди да са опознали огъня, познават охлаждането. Изведнъж всичко е познато, разкрито, развенчано, вкусено. Те са равни по опит на изхабени възрастни. Сърцата им са вече плешиви. Отвращение и скука. Цигарите не помагат, само сгъстяват горчивия вкус в устата. "
"Да имаш сили да станеш след любов и да си отидеш...Носят те на ръце като царица към това небе.А те оставят сама да слезеш от небето и да стъпиш с боси нозе върху студената грапава земя.Тоя миг е най-голямото унижение,което познава жената.Всяка може да легне.Но не всяка умее да стане от постелята права и да запази достойнството си на царица.Добре,че мъжът обикновено спи в тоя страшен миг!Спи и не предполага,че изведнъж тя,завладяната и покорената,си спомня за един друг,който никога не би я оставил да си отиде така наведена и прекършена.Това е най-голямата женска изневяра под носа на покорителя."
"Ако жената изживява най-силно любовта в споделянето с приятелка, то мъжът я изживява най-дълбоко в мълчанието. Каква тайна, гъста наслада се крие в това безмълвие, всеки мъж сам си знае. Може би това е ревнивото чувство на собственик, който не допуща да сподели любимата с друг? Може би това е израз на закрила и нежност към жената? Може би това е стеснението, което в любовния миг е било изтласкано от страстта, за да нахлуе след това с по-голяма сила? А може би това е мъжкият инстинкт да спечели жената завинаги: защото само мълчаливият, дискретен мъж е истински мъж в очите на една жена."
» Добави цитат

От: Спасова, на 31.07.2012 в 21:09
Само тя знае какво чувствам. Тя - единствената - Блага Димитрова!
» Добави коментар