Колекционер на любовни изречения

Докато търсеше приземната му работилничка, тя си спомни ненаситното тяло на мъж от този град, който я любеше така, сякаш вдълбаваше в тялото и цялата си бъдеща тъга по нея, но не му се обади, за да не обижда вечността му.

Дървеният капак на прозореца приличаше на парче неизпратено, но прочетено писмо, висящо във въздуха.

Срещнаха се в бара до пристанището на Амстердам и няколко безпаметни нощи разлистваха телата си с пръсти на слепци, страхуващи се да не би внезапно да прогледнат.