вход, регистрирай се

Тетрадката


от Никълъс Спаркс

Въведени са общо 11 книги от този автор.
Потребители прочели тази книга (26): gergan75, Sladost, Irina, animalita, nlt301, stardust, dani12398, Restless Heart, joykata, Е.Илиева, P.Gencheva, Петя Анастасова, zuzi, Teodora, irini, yoana, djifka, micheva.victoria, mamuri, Съни, Suny, anita_cher, Лолитка, Ивелина, elica_hr, Scarabei
Смятат да я прочетат (6): Пепа, right in two, lz1adf, blue_mushroom, Snowflake, elfi_f

Това заглавие е на български.
Заглавието и на други езици:



Цитати от книгата: (6)

   покажи всички
Баща ми казваше, че първият път, когато човек се влюби, това променя живота му завинаги и колкото и да се опитва, чувството никога не си отива. Това момиче, за което ми разказваш, е била първата ти любов. И каквото и да правиш, тя ще остане с теб завинаги.
Ти си най-добрият ми приятел, а също и моят любим и аз не знам кое от двете неща ценя повече. Всъщност едва ли е и нужно да ги деля, както не е нужно да деля и живота ни на мой и твой. Ти имаш нещо в себе си, Ной,нещо красиво и силно. Доброта-това е, което виждам в теб,както и всички останали. Доброта. Ти си най-великодушният и благороден човек, когото познавам. Бог е в теб, уверена съм в това, защото през целия си живот си постъпвал като негов пратеник.
Седим мълчаливо и наблюдаваме света около нас. Отне ни цял живот, за да се научим да правим това. Изглежда само старите хора умеят да седят един до друг, да не си говорят и въпреки това да се чувстват щастливи. Младите, забързани и нетърпеливи, винаги се чувстват длъжни да нарушат мълчанието. И напразно, защото тишината е съвършена. Тишината е свещена. Тя сближава хората, защото само на онези, които им е хубаво един с друг, могат да седят заедно, без да разговарят. Просто един парадокс.
Вечерта напредваше, топла и прекрасна. Ной слушаше щурците и шумолящите листа, мислейки си, че природата е много по-истинска и събужда по-силни емоции от неща като колите и самолетите. Тя даваше повече, отколкото взимаше и нейните звуци винаги му напомняха за това какъв е трябвало да бъде човекът. Понякога по време на войната, и особено преди голямо сражение, той често си мислеше за тези прости звуци. „Те ще ти помогнат да не полудееш – каза му баща му, когато го изпращаше на фронта. – Това е божията музика и тя ще те върне у дома".
Винаги преди да започна да чета в ума ми звучи въпроса: "Ще се случи ли днес?". Никога не знам това предварително и по същество едва ли има голямо значение. Онова, което ме кара да продължавам е вероятността, а не увереността - нещо като залагане на хазарт. И въпреки че можете да ме наречете мечтател, глупак или нещо от този род, аз вярвам, че всичко на този свят е възможно.
Аз съм обикновен човек с обикновени мисли и водих обикновен живот. Няма паметници издигнати в моя чест и името ми вероятно ще бъде забравено, но аз обичам един друг човек с цялото си сърце и душа и това за мен винаги е било достатъчно.
» Добави цитат

От: nadness, на 13.09.2011 в 16:17
Книга за тийнейджъри.
От: djifka, на 09.02.2013 в 12:06
Ти си най-добрият ми приятел, а също и моят любим и аз не знам кое от двете неща ценя повече. Всъщност едва ли е и нужно да ги деля, както не е нужно да деля и живота ни на мой и твой. Ти имаш нещо в себе си, Ной,нещо красиво и силно. Доброта-това е, което виждам в теб,както и всички останали. Доброта. Ти си най-великодушният и благороден човек, когото познавам. Бог е в теб, уверена съм в това, защото през целия си живот си постъпвал като негов пратеник.
» Добави коментар