вход, регистрирай се

Патиланци


от Ран Босилек

Въведени са общо 2 книги от този автор.
Потребители прочели тази книга (35): Гълъбица, gergan75, Иван Стоянов, Светлина, Sladost, landonova, грийн.кат, Илияна, maqkz, orangem0on, dgpetkova, Аничка, unchita, Fany, aleksofjesus, nefa03, zuzi, @Siss, Elyllon, animalita, petrovae, moby, writer's colour, стефан, InLy, alciona, lili_hr, Лулу, soul, jupas77, Ем-, NeDa, victoriaCHASER, Марияна Т., Scarabei
Смятат да я прочетат (1): Аз Барух

Това заглавие е на български.
Заглавието и на други езици:



Цитати от книгата: (5)

   покажи всички
"Навсякъде пишат, всякъде говорят — книгата е мъдрост, книгата е злато, без книга не може. Но нашите книги все ги позабравят. Патилански били: весели и смешни, ала ум не дават. Какви чудни хора! Като че не знаят, че смехът е слънце. А слънцето свети не само навънка, но и в умовете. Че който се смее, той и с ум се бори. Винаги умее де какво да каже, де какво да стори. Който в туй вярва, нашата дружина за пример да вземе. Ние все се смеем, но има ли нещо да го не умеем?"
"Дръпнахме въжето и викнахме гръмко:
— Хайде, хайде, бабо! Сетен напън дай си! И ще се изкачиш!
Ала нито стъпка баба не прекрачи.
— Не мога, не мога! — вика и не мърда.
Настана тревога. Дръпнахме отново. Пак викнахме всички: „Хайде, хайде, хайде!“ Стреснахме в гората животни и птички, но баба не мръдна.
Патиланчо Панчо тогаз чудо стори. Зад баба той скочи и викна високо:
— Гущер, гущер, бабо! Лази из тревата! Бягай на скалата!
И за миг чак горе баба се намери. И към върха хукна като младо яре. Със голяма мъка стигнахме я горе. Аз й заговорих:
— Право казваш, бабо! Тука планината чудесии прави. Млади подлудява, стари подмладява.
Прихна да се смее цялата дружина. И в смях и закачки разходката мина. Ядохме, играхме, пяхме и се смяхме, и по късна вечер в града се прибрахме."

"Във долната стая у съседа Бая дойде да живее един живописец. Кой човек се казва живописец — знаеш. Тоя, който толкоз майсторски рисува, че когато гледаш негова картина — жива ти се струва."
„Денят на детето, пиша, ще настане, когато на всички деца под небето патиланец верен начело застане и викне високо: — О, големи хора, с коси побелели! Може да сте умни, може да сте зрели, ала съвет малък и от нас вземете! В Деня на детето вие престанете да давате само хубави съвети! Но велико дело в тоя ден сторете! Един ден във нищо не ни се месете! Един ден на воля вий ни оставете. Да пеем, играем, да си правим всичко, каквото желаем и както си знаем! Тогава и вие ще ни разберете. И вас ще огрее радостното слънце, що в сърца ни свети! И тогава вече не ще се говори за Ден на детето. Всички дни ще бъдат радостни и светли както за децата, така и за всички хора на земята!…“
"Влязохме в реката. Стигнахме колата. Поехме децата. Тръгнахме навънка, но автомобилът в тинята затъна. Мъчиха се много двамата шофьори, ала никой нищо не можа да стори. Събуха се боси. Пренесоха скоро цялата дружина. Най-после остана баба Цоцолана. Не ще да я носят, нито се изува сама да прецапа. В чудо се видяхме. Най-сетне се сетих и викнах високо:
— Жаба, бабо, жаба! Скочи ти в нозете!
Ех, че като рипна баба Цоцолана!
Докато я зърнем, потънала в тиня, тя пред нас застана. Много се разсърди, но после й мина."
» Добави цитат

От: gergan75, на 02.03.2010 в 0:45
Драги ми Смехурко, седнах да ти пиша, та да се посмееш. То за смях е, зная, но аз си изпатих...
От: gergan75, на 11.05.2010 в 22:43
Редактирах от "Патиланско царство" на "Патиланци", защото тръгвайки да търся "Патиланско царство" се оказа, че Ран Босилек е написал 6 малки книжки - Патиланчo” (1926), “Патиланcкo цаpcтвo” (1927), “Бате Патилане” (1927), “Патиланчo Данчo” (1929), “Патиланчo на cелo” (1935) и “Патиланcкo училище” (1942).
B “Патиланци” в днешно време cа cъбpали и шеcтте книжки. Тъй като не помня дали съм ги чела всичките, защото имам спомен, че съм чела "Патиланско царство", сега ще прочета всичките. ЩЕ СЕ ПОЗАБАВЛЯВАМ!!!
» Добави коментар