вход, регистрирай се

Алиса в огледалния свят


от Луис Карол

Въведени са общо 4 книги от този автор.
Потребители прочели тази книга (32): Ирина, vani4ka, Гълъбица, Светлина, virginiawoolf, Sladost, Nola, Илияна, landonova, Юлчето, aleksofjesus, maralexdim, Никол, zdravka, blue_mushroom, dani12398, zuzi, len4ita, Coraline, Петруци, moby, Anireta, writer's colour, стефан, lili_hr, alciona, tan-anna, assinka, jupas77, NeDa, V. Bekam, elica_hr
В момента четат тази книга (2): Аничка, Марина
Смятат да я прочетат (2): free_soul, viliyana

Това заглавие е на български.
Заглавието и на други езици:



Цитати от книгата: (12)

   покажи всички
—Косата ви трябва да се подстриже—каза Шапкаря.Той се бе загледал в Алиса с голямо любопитство и това бяха първите му думи.
—Трябва да се научите да не правите забележки на хората—отсече строго Алиса.—Вие сте невъзпитан.
Шапкаря отвори широко очи,като чу това,ала каза само:
—Защо гарванът прилича на писалищна маса?
„Ето, сега ще се позабавляваме!—помисли Алиса.—Радвам се,че почнаха да задават гатанки.“
—Мисля, че мога да отгатна—добави тя гласно.
—Значи мислите,че можете да кажете отговора?—рече Мартенския Заек.
—Точно тъй—отвърна Алиса.
—Тогаз кажете туй,което мислите—продължи Мартенския Заек.
—Това и правя—бърже отвърна Алиса.—Поне…поне мисля туй,което казвам…то е все едно,нали…
—Ни най-малко не е все едно!—каза Шапкаря.—Та вие значи искате да кажете,че„Аз виждам туй,което ям“ е все едно като„Аз ям туй, което виждам“!
—Значи искате да кажете—добави Мартенския Заек,—че „Аз харесвам туй, което получавам“ е все едно като „Аз получавам туй, което харесвам“!
—Значи искате да кажете—добави Катерицата,която изглежда говореше в съня си,—че „Аз дишам, когато спя“ е все едно като „Аз спя, когато дишам“!
—Червен Котако—започна Алиса доста боязливо,защото не знаеше дали това име му се харесва;но котакът се усмихна още повече.
„Значи доволен е, поне засега“—помисли Алиса и продължи:
—Би ли ми казал кой път да хвана оттук?
—Зависи накъде отиваш-отвърна Котака.
—Все едно накъде…—каза Алиса.
—Тогаз е все едно кой път ще вземеш—рече Котака.
—…само да стигна някъде. — добави Алиса, за да поясни.
—О,сигурно ще стигнеш—рече Котака,—но трябва да вървиш доста дълго…
Алиса разбра,че това не може да се отрече,и се опита да зададе друг въпрос:
—Какви хора живеят по тия места?
—В тая посока—рече Котака, като описа кръг с десния си крак—живее един Шапкар.А в тая посока—като замахна с другия—един Мартенски Заек. Иди при когото щеш.И двамата са побъркани.
—Но аз не искам да ида при побъркани—забеляза Алиса.
—А!Не може иначе—рече Котака.—Ние всички сме побъркани.Аз съм побъркан.Ти си побъркана.
—Отде знаеш, че съм побъркана!—каза Алиса.
—Сигурен съм—рече Котака,—иначе нямаше да дойдеш тука.
Алиса съвсем не мислеше, че това е истинско доказателство...
- Тя не знае изваждане каза Бялата Царица. - Знаеш ли делене? Раздели един хляб с нож. Какъв е отговорът?
- Предполагам ... започна Алиса, но Черната Царица отговори вместо нея:
- Филии хляб с масло, разбира се.
- Първо вземаш една пръчка - каза Конника. - После я слагаш изправена на главата си и завързваш косите си около нея, като дръвче. Причината, поради която косите падат, е, че висят надолу : нещата никога не падат нагоре, знаеш.
- Най-хубавите са винаги далеч - каза тя най-после, като въздъхна, отчаяна от упоритите тръстики, които растяха толкова надалеч.
- А вие какви неща си спомняте най-добре? - реши се да запита Алиса.
- О, нещата, които са станали по-идущата седмица - отговори безгрижно Царицата.
Правилото е: мармалад утре и мармалад вчера, никога - мармалад днес.
Точно в този миг те започнаха да тичат.Царицата тичаше толкова бързо,че Алиса само се стремеше да не изостава.Въпреки това Царицата все викаше:
— По-бързо!По-бързо!
Но Алиса усещаше,че не може да тича по-бързо,макар че не й достигаше дъх да го каже.
Най-любопитното беше,че дърветата и другите неща около тях изобщо не променяха местата си—колкото и бързо да се движеха те сякаш не отминаваха нищо.
„Дали пък всички неща тичат заедно с нас?“—помисли бедната, озадачена Алиса.
Но Царицата сякаш отгатна мислите й,защото извика:
—По-бързо!Не се опитвай да говориш-и я повлече напред.
—Близо ли сме вече до там?—успя да изпъшка най-после Алиса.
—Близо до там!—повтори Царицата.—Ами че ние го отминахме преди десет минути!По-бързо!Сега!Сега!—извика Царицата.—По-бързо!По-бързо!—И те затичаха толкова бързо,че полетяха във въздуха, като едва докосваха земята с краката си,докато изведнъж спряха,тъкмо когато Алиса остана съвсем без сили. Тя се намери седнала на земята,задъхана и замаяна.
Царицата я подпря на едно дърво и каза любезно:
—Сега можеш да си починеш малко.
Алиса се огледа крайно учудена.
—Какво!Възможно ли е да сме стояли под това дърво през цялото време? Всичко е така, както беше.
Ти много добре знаеш, че не си истинска.
- Истинска съм! - възкликна Алиса и се разплака.
- Няма да станеш по-истинска, като плачеш-отбеляза Туидълди.-Излишно е да рониш сълзи.
- Ако не бях истинска не бих могла да плача...
- Най-сетне Осмия квадрат! - извика тя. - О,колко се радвам, че най-после съм тук! Но какво е това на главата ми?
Беше златна корона.
- Не, това е великолепно! - каза Алиса. - Никога не съм очаквала, че толкова скоро ще стана Царица...
Една голяма шахматна игра се играе върху целия свят… ако това изобщо е целия свят, знаеш. О, колко радостно е това! Как бих желала и аз да участвувам в нея! Нищо, че ще бъда Пионка, само да мога и аз да играя. Но, разбира се, най-добре би било да съм Царица.
Бе сгладне и честлинните комбурси
тарляха се и сврецваха във плите;
съвсем окласни бяха тук щурпите
и отма равапсатваха прасурси.
» Добави цитат