Отива една жена при лекаря

Мисля, че ако силно искаш нещо, просто трябва да го направиш. Че трябва да се радваш на всеки ден, защото не знаеш какво ще се случи по-късно. Вярно, звучи клиширано, но е истина.
Някога бях детегледачка в Лондон и често излизахме да вечеряме в някой пъб. Добре си спомням, че в даден момент имах само един чифт обувки с дупки на подметките. Нямах пари да ги занеса на обущар. По-точно казано, имах избор между нови подметки на обувките и поредната мила вечер с приятели. И избирах второто. Мислех си, че ще съм по-щастлива, ако правя нещо хубаво с останалите, отколкото ако си седя вкъщи със залепени подметки.
След това започнах да пътувам по света. Мнозина ми казваха, че и те биха го направили, но нямали възможност. Разберете, често има хиляди причини да не направиш нещо и само една-единствена, за да го сториш. Но тя е достатъчна. Би било много тъжно, ако един ден съжаляваш за пропуснатите неща - понеже всичко, което вършиш, те учи на нещо ново...

Понижената необходимост от излизания се дължи на това, че преди няколко години черепът му започна да олисява, а коремчето му възприе форма, будеща страхопочитание. "По дяволите, Стейн, аз съм като мляко, а ти като вино!" - ми каза той веднъж, когато усети, че затихващата му популярност сред "женичките" е започнала да приема структурни форми. Какъвто е прагматичен, Томас взе мерки. Веднъж като видя една хубава млада стажантка да влиза във фирмата му с танцова стъпка - от тогава минаха шест години - я изведе на вечеря и повече не я пусна.