вход, регистрирай се

Страх от летене


от Ерика Джонг

Въведени са общо 6 книги от този автор.
Потребители прочели тази книга (9): landonova, epolitova, animalita, Илияна, Fany, Mags, NeDa, яна, soul
Смятат да я прочетат (1): Весела

Това заглавие е на български.
Заглавието и на други езици:



Цитати от книгата: (8)

   покажи всички
На мен ми изглежда така. Не е нещо ужасно
- имам предвид - би могло да бъде ужасно,
ала не е вредно, не е отровно да живееш
без онова, което наистина искаш ...
Ужасно е, когато се преструваш,
че посредственото е първокласно.
Когато се преструваш, че не се нуждаеш
от любов, а тя ти трябва...

Дорис Лесинг
"Златната тетрадка"
Най-странното нещо за плача(вероятно дошло още от детството) е това, че ние никога не можем да ревем от все сърце без слушател или поне потенциален слушател. Не си разрешаваме да плачем толкова отчаяно, колкото би ни се искало. Страхуваме се може би да не се удавим в сълзите и да няма кой да ни спаси. А нищо чудно сълзите да са форма на комуникация - като говора - и да изискват слушател.
Интересно как винаги даваме на следващия мъж това, което сме спестили от предишния. Психологически случай на "разглезване" на второто дете.
Всички природни бедствия успокояват, защото потвърждават нашата безпомощност, в която иначе бихме могли да престанем да вярваме. Понякога е страшно успокоително да разбереш степента на собственото си безсилие.
Животът не беше сюжет. Далеч по-интересен е от всичко, което можете да разкажете за него, защото езикът поради самата си същност подрежда нещата, а животът в действителност е изграден от безпорядък. Дори тези писатели, които уважават красивата му анархия и се опитват да я предадат цялостно в своите книги, в крайна сметка я правят много по-подредена, отколкото е била някога, и всъщност не казват истината. Никой автор не може никога да каже истината за живота просто защото той е много по-интересен от всяка книга. И никой автор не може да каже истината за хората поради това, че те са много по-интересни от всякакви герои.
Мълчанието е най-тъпото от всички тъпи средства. То те забива като с чук в земята. Все по-дълбоко и по-дълбоко в собствената ти вина. То кара вътрешния ти глас да отеква в теб и да те обвинява много по-коварно, отколкото всеки друг би могъл.
Говорехме, сякаш бяхме любовници и в известен смисъл ние наистина бяхме. Ако намерението е всичко - значи бяхме обречени поне колкото Паоло и Франческа.
» Добави цитат