Пътешественикът във времето и неговата жена

Следобед е, нощ е, сутрин е. Всичко е сведено до това легло, до този безкраен сън, който превръща дните в един ден, кара времето да спре, разпростира се и всмуква времето, докато то не се обезсмисли.

Рисунката е завършена. Ще послужи за писмен паметник: обичала съм те, създала съм те, създала съм това за теб, - дълго след като аз съм си отишла, дълго след като са си отишли Хенри и дори Алба. Рисунката ще казва: създали сме те и ето те тук и сега.

"Обичам те и винаги ще те обичам. Времето е нищо."

"- Мъчно ли ти е понякога за него? - пита ме тя.

- Всеки ден. Всеки миг.

- Всеки миг - повтаря тя. - Да. Така е, нали?"

"Животните имат по-добра душа от нас."

"Защо любовта става по-силна от отсъствието?"