вход, регистрирай се

Нека ти разкажа


от Хорхе Букай

Въведени са общо 12 книги от този автор.
Потребители прочели тази книга (46): eliwolf, taralezh, gal, vixito, kk6ps, dilyana, majmunata, meg76, Гълъбица, Боряна, Sladost, animalita, orangem0on, unchita, gingerina, Mags, Калина, Fany, lily_valley, nadness, Marieta, Петя Анастасова, gergan75, leonoel, NETTIKA, dorinado, Anireta, InLy, lili_hr, nunq, victoriaCHASER, Спасова, petyapileto, soul, Диана, assinka, djifka, Suny, elfi_f, Мира, Djou, Kopcheva, irvia, Воланд, elica_hr, Silvana
В момента четат тази книга (3): paucku, elfinna, Аничка
Смятат да я прочетат (6): artelina, Pepsi, Алекса, kdim, yozii_, writer's colour

Това заглавие е на български.
Заглавието и на други езици:



Цитати от книгата: (7)

   покажи всички
-Винаги ли имаш готов отговор?
-Да! Всички ние имаме готов отговор. Макар това понякога да е мълчанието, друг път объркването, а в някои случаи и бягството.
Когато придобием нещо и станем зависими от това нещо, кой кого притежава, Демиан? Кой кого притежава?
Когато бях на 6-7 години, още вярвах, че възрастните са много умни.
Имах братовчед, който, преди да обядва и да вечеря, изяждаше по един сандвич, защото казваше, че не можел да хапне нищо на празен стомах.
Добре ще е винаги, когато виждаш нещо у другия, което те дразни, да се сещаш, че то е най-малкото (най-малкото!) и в теб.
...Това ми напомня за нещо, което четох веднъж за влюбените: „Не върви пред мен, защото няма да мога да те следвам. Не върви зад мен, защото мога да те загубя. Не върви под мен, защото мога да те настъпя. Не върви над мен, защото мога да реша, че ми тежиш. Върви до мен, защото сме равни“.
— Да, Демиан, така е. Важното е да проумееш, че никой не може да извърви пътя вместо теб. Както и да осъзнаеш, че пътят е по-ползотворен, когато се изминава с някого.
» Добави цитат

От: kk6ps, на 09.08.2009 в 4:19
мдааа, мина през мен, не ми харесва, сладникава, чак накъртва. Бих я предпочела на хора, запленени по приказките, притчите и простите отговори, както и на ония милиони фенове на Куелю. За мен - не струва, не и ако говорим за истинска литературна стойност, но все пак - и такива трябва да има, нали?!
От: Весела, на 10.08.2009 в 0:02
Аз я чета в момента, обаче не знам дали ще я довърша... Съгласна съм kk6ps, не може и без такива книги.
От: kk6ps, на 10.08.2009 в 16:38
Въпросът е обаче как ги възприемаш. Сетивата ни са притъпени, а процесите при възприемане - застинали. Усвояваме единствено лесносмилаема информация, а въпросът за художествена образност и фикция сякаш тотално отпада напоследък. Затова и са популярни приказните сюжети - "лесни" са. Отдавам го на прекалената мултимедия може би, не знам...
От: dilyana, на 10.09.2009 в 0:43
На мен ми беше доста удобна за четене по време на работа :)
От: eliwolf, на 22.06.2010 в 14:31
Въпреки че бях прочела коментарите ви, реших да се пробвам. Трудно ще я довърша. Май съм имала доста големи очаквания от Прехваления... Ужаст!
» Добави коментар