вход, регистрирай се

Вино от глухарчета


от Рей Бредбъри


Това заглавие е на български.
Заглавието и на други езици:



Цитати от книгата: (11)

   покажи всички
Всъщност това бе най-тежката загуба в нейния живот. Единственото нещо, което с истинско удоволствие бе докосвала, слушала и съзерцавала, тя не беше успяла да скъта. Джон лежеше далеч някъде в зелената равнина, надлежно надписан, затворен в сандък и скрит под тревата, а от него не бе останало друго освен високия му копринен цилиндър, бастуна и официалния му костюм, закачен в долапа. Всичко друго бе проядено от молците.
Винаги съм вярвала, че истинската любов е любов между два ума, макар че тялото понякога отказва да го признае.
...човек не иска вечно да съзерцава залеза.Кой желае един залез да трае дълго? ... След време човек престава да го забелязва.По-приятно е залезът да трае една, до две минути.След това искаш да стане нещо друго.
Обичаме залезите,защото траят кратко и бързо се свършват.Ако залезът продължаваше и се отегчехме от него, тогава наистина би било тъжно.
"Когато е на седемнайсет, човек знае всичко. На двадесет и седем, ако все още знае всичко, значи все още е на седемнайсет"
"Привилегия на старостта е да изглежда, че знае всичко. Но това е преструвка и маска. Когато сме насаме , ние, старите,си смигваме, усмихваме се хитричко и се питаме хареса ли ти моята маска,моята преструвка, моята самоувереност? Животът е спектакъл, нали? Добре ли изпълнявам ролята си?"
" Първото, което научаваш в този свят е, че си глупак.Последното, което научаваш в този живот е, че си останал все същия глупак."
- Аз съм Алис, това е Джейн, а този е Том Споулдинг.
- Приятно ми е. Аз пък съм мисис Бентли. Викаха ми Хелън.
Децата я загледаха удивени.
- Не вярвате ли, че са ми казвали Хелън? - запита старицата.
- Не знаех, че и старите жени носели малки имена - примигна Том
Люляковите храсти струват повече от орхидеите. Глухарчетата и кукувичата прежда - също. Защо ли? Защото те карат да се наведеш, поне за малко да обърнеш гръб на всички хора и на целият град, карат те да се поизпотиш и те смъкват долу до пръстта, където пак си спомняш, че имаш нос. А когато по този начин останеш сам със себе с, ти наистина идваш на себе си за известно време; останал сам, имаш възможност да обмислиш нещата из основи.
Вино от глухарчета! Самите думи ухаеха на лято. Виното беше лято, хванато и запушено с тапа.
"Този ден щеше да бъде по-различен и затова, защото - както баща им обясняваше, докато ги водеше с брат му Том към гората - имало дни съставени изцяло от ухания, сякаш природата вдъхвала в едната ти ноздра и издухвала из другата. А в други, продължаваше баща им, се чувал всеки звук и всеки шепот на Естеството. Имало дни добри за вкусване, други - за пипане. А някои били благоприятни за всички сетива. Днешният ден, каза баща им, ухаел тъй, като че ли грамадна и безименна овощна градина била изникнала оттатък хълмовете, за да облъхне всичко наоколо с благодатната си свежест. Въздухът намирисваше на дъжд, ала облаци нямаше. Сякаш ей сега смехът на незнаен странник щеше да проехти откъм гората - а пък навсякъде цареше тишина..."
Добротата и интелигентността са достойнства на старостта.Да си жесток и лекомислен е далеч по-вълнуващо ,когато си двайсетгодишен.
» Добави цитат

От: Дина, на 06.07.2009 в 19:21
Четох я отдавна - помня, че ме впечатли, но друго не помня - явно е време да си я припомня
От: right in two, на 17.09.2010 в 13:05
много, много хубава книга!
От: unchita, на 20.03.2011 в 14:57
Книгата ни връща лятото от детството - хванато и запушено с тапа :)
» Добави коментар