вход, регистрирай се

Майстора и Маргарита


от Михаил Булгаков

Въведени са общо 12 книги от този автор.
Потребители прочели тази книга (103): Блум, Ирина, eliwolf, iko, Марина, Весела, hypno, инопланетянин, Аз Барух, vixito, Dea, alabashia, Kateto, eva, сайонара, Цветелина, мармотчето, Вилка, Emanouela, Иван Стоянов, kk6ps, Жиролина, Рая, eskarina, Нати, grozeva, gal.eon, Verginiya, nadia, nadness, phey, thracian, sybil, gergan75, Gilbert, Гълъбица, Frosty, Ralyyy, stefi__92, landonova, Sladost, грийн.кат, epolitova, Илияна, Elektra_, Fany, Docata, diana, Mags, right in two, aleksofjesus, Equimanthorn, Читалнята, stardust, piramida, яна, lz1adf, Виолета, bvm, nevermindme, unchita, pavelpenkov, mishela, @Siss, Zui, Петя Анастасова, victoriaCHASER, стефан, irini, Restless Heart, alciona, Eely, dgroicheva, ali_cat, nunq, cvetelinach, Irina, yoana, Анагностис, radomirsl, Мишма, djifka, micheva.victoria, Maldoror, jupas77, SonyaG, ely, maggito, V. Bekam, tzvetie, snujolin, irvia, Mia, furtinka, Scarabei, Воланд, mishcata, astahova.kz, morenita, УНИКАТна, Серафина Пеккала, hellfire, pnio
В момента четат тази книга (6): dCL, ifos, virginiawoolf, Bonbonenata, petyapileto, Woland
Смятат да я прочетат (13): Дина, elencheto, dayredd, animalita, jane, Никол, blue_mushroom, nel, moby, maqkz, veronica_pd, sweetjacki, elfi_f

Това заглавие е на български.
Заглавието и на други езици:



Цитати от книгата: (14)

   покажи всички
Последвай ме, читателю! Кой ти е казал, че на този свят не съществува истинската, вярна, вечна любов! Да бъде отрязан на лъжеца гнусният му език!
Последвай ме, читателю мой, само ме последвай и аз ще ти покажа такава любов!
Не! Майстора грешеше, когато в болницата, в следполунощен час, с горчивина казваше на Иванушка, че тя го е забравила. Това беше невъзможно. Разбира се, тя не беше го забравила.
— В какво искаш да ти се закълна? — попита вече много оживено развързаният.
— Ами в живота си, да речем — отвърна прокураторът, — тъкмо е време да се кълнеш в него, защото той виси на косъм, знай това!
— Може би мислиш, хегемоне, че ти си го окачил на косъм? — попита арестантът. — Ако е тъй, много се лъжеш.
Пилат потрепери и процеди през зъби:
— Аз мога да прережа този косъм.
— И в това се лъжеш — възрази с ведра усмивка арестантът и вдигна ръка да скрие лице — от слънцето — съгласи се, че да пререже косъма може навярно само оня, който го е окачил.
Какво щеше да прави твоето добро, ако злото не съществуваше и как би изглеждала земята, ако изчезнат сенките от нея?
Вие съдите по външния вид? Никога не правете това. Можете да сгрешите, при това доста стабилно.
…никога и нищо не искайте!Никога и нищо, особено от тези, които са по-силни от вас. Сами ще ви го предложат и сами всичко ще ви дадат!
-Точно така трябва!Не молете никога и за нищо!Никога и за нищо,особено по-силните от вас.Те самите ще ви предложат и самите ще ви дадат всичко.Седнете, вие сте горда жена!И тъй,какво желаете срещу това,че бяхте днес тука домакиня?Какво желаете,че по време на бала бяхте гола?На колко оценявате вашето коляно?Говорете!И вече без стеснение,защото сега аз ви го предлагам.
Сърцето на Маргарита се разтуптя,тя въздъхна тежко и взе нещо да обмисля.
-Хайде,хайде,по-скоро!-насърчаваше я Воланд.
На Маргарита й секна дъхът и тя вече щеше да произнесе съкровените,скътани в душата й думи,но изведнъж пребледня,разтвори широко уста и очи."Фрида!Фрида!Фрида!-изкрещя в ушите й нечий натрапчив и молещ глас.-Казвам се Фрида!"И като се запъваше в думите,Маргарита заговори.
-Значи,аз...мога да ви помоля...за едно нещо?
-Да поискате,да поискате,дона-отвърна Воланд и се усмихна с разбиране,-да поискате едно нещо.
Маргарита въздъхна още веднъж и каза:
-Искам да престанат да поднасят на Фрида кърпата,с която е задушила детето си.
---
-И тъй това не се брои...Какво искате за себе си?
-Искам още сега,още тази секунда да ми бъде върнат моят Любовник, Майстора-каза Маргарита и лицето й се изкриви конвулсивно.
- Дава се настоящото на Николай Иванович в уверение на това, че същия е прекарал спомената нощ на бал у сатаната, бидейки използуван за превозно средство... Хела, сложи скоба, а в скобата пиши "като шопар". Подпис - Бегемот.
- Ами дата? - изписка Николай Иванович.
- Дати не слагаме, с дата документът става недействителен - обади се котаракът...
-Милицията? - завика Иван в слушалката.- Милицията ли е? Другарю дежурен, наредете да бъдат пратени незабавно пет мотоциклета с картечници за залавянето на чужденец-консултант. Какво? Елате да ме вземете, ще дойда с вас... Обажда се поетът Бездомни от лудницата...
Боровата гора на отвъдния бряг на реката, до преди час осветена от майското слънце, помръкна, разля се и се стопи.
А Римски гледаше през прозореца и напрегнато мислеше. Положението на финдиректора беше много трудно. Налагаше незабавно, на място, да се намерят най-обикновени обяснения за най-необикновени явления.
В същия миг в кабинета влезе жена с униформена куртка и фуражка, с черна пола и платненки. От чантичката на колана си жената извади бяло квадратче и тетрадка и попита:
- Тука ли е "Вариете"? Светкавична. Разпишете се.
Варенуха драсна в тетрадката на жената някаква заврънкулка и щом вратата хлопна подире и, разпечати квадратчето.
Като прочете телеграмата, той премига и подаде квадратчето на Римски.
В телеграмата пишеше следното: "Ялта "Вариете" Москва Днес единайсет и половина криминалната милиция се яви кестеняв горнище пижама панталон без обувки психопат се представя Лиходеев директор "Вариете" Пратете светкавична ялтенска милиция къде директорът Лиходеев."
- Те ти, булка, Спасовден! - възкликна Римски и добави - Още една изненада!
Коровиев и Азазело бяха свалили фраковете до масата, редом с тях седеше, разбира се, и котаракът, който не беше пожелал да се раздели с папийонката си, въпреки че тя се беше превърнала направо в мръсна дрипа. Маргарита с олюляване отиде до масата и се опря на нея. Воланд пак й направи знак да се приближи и да седне до него.
— Е, много ли ви измъчихме? — попита Воланд.
— О, не, месир — отвърна, но едва чуто Маргарита.
— Ноблес оближ — обади се котаракът и наля на Маргарита някаква прозрачна течност във винена чаша.
— Водка ли е? — попита тихо Маргарита.
Котаракът подскочи на стола от обида.
— Но моля ви, кралице — изхриптя той, — как бих си позволил да налея на една дама водка? Това е чист спирт!
"Прощавай, но има нещо съмнително у мъже, които избягват виното, игрите, обществото на прелестни жени, разговорите на чашка. Такива хора или са тежко болни, или тайно мразят околните. Наистина възможни са изключения. Между лицата, които са сядали с мене на пиршество, се случваха понякога и ужасни подлеци!"
» Добави цитат

От: Вилка, на 24.07.2009 в 2:55
Най-прекрасното нещо, което ми се е случвало някога. И ако ме видите с букет от жълти цветя, да знаете, че вечерта ще имам среща с дявола. :)))
От: gergan75, на 15.11.2009 в 0:04
Толкова приятна фантасмагория не съм чела, ей...
Супер!!!
От: Аз Барух, на 10.09.2010 в 0:23
тъкмо на финала разбрах [и то с безкрайна яснота] че стефан вълдобрев не плагиатства само музика, но и текст...
стефане! чефо! звездо! чеденце! ма що не земеш да са скрийш, ма мама?!?!
пардон ти си са скрил от векове. сЕди си там!
От: gergan75, на 10.09.2010 в 1:02
Аз Барух, направил си някакво откритие?
Сподели?!?
От: Аз Барух, на 10.09.2010 в 2:16
Вълк [от стефан вълдобрев]

Толкова тъга вечер по земята.
Тайнствени мъгли пълзят над блатата.
Отварям очи към прохладния вятър,
гората мълчи, пристига луната -
кръгла, бяла, златна, узряла.
Бягам натам, вия сам!

Широката луна пак ме влудява!
Широката луна пак ме влудява!

Всички хора спят вечер по земята.
Аз се взирам дълго в моята любима и добра позната.
Препускам към нея по бял лунен път,
тревожен и сам - едва усмихнат вълк.
Луната танцува, властва, лудува.
Луната беснее и буйства.
Лее се лунна река на всички страни.

Бягам натам, вия сам!

Широката луна пак ме влудява!
Широката луна пак ме влудява!
Широката луна пак ме изгаря!
Широката луна пак ме пленява!

майстора и маргарита [епилог]
Тогава лунният лъч кипва, от него почва да шурти лунна река и да се лее на всички страни. Луната властва и лудува, луната танцува и буйства.
От: gergan75, на 10.09.2010 в 11:11
Хванал си го...
От: lemon, на 10.09.2010 в 11:58
Ай, ай, ай... лошо!
» Добави коментар