Сбогом и благодаря за рибата

"... Прекараха в облаците много време, защото те бяха много дебели, и когато накрая излязоха над тях и Фенчърч се въртеше като морска звезда, носена от вълните на прилива, видяха, че именно над облаците нощта е сериозно осветена от луна. Скоро те се понесоха плавно, наподобяващи буквата "Т", нещо, което би накарало дори и Огнен дракон, преял с пица, да плесне с крила и да се прокашля... Усещаш грохота на въздушната вълна, движещата се стена от пищящ вятър и ако правиш това, което Артър и Фенчърч правеха, ще отхвърчиш настрани като пеперуда във виелица..." :)