Ex Ponto

Странно е, че всички грешки свършват еднакво, че винаги ги повтаряме и продължаваме с нови надежди. Цяла нощ хапем устни, хълцаме във възглавницата с безпомощен гняв и твърдо се заклеваме да останем самотни, а щом съмне, поднасяме душата си като нежен балон от цъфнало глухарче на насрещните ветрове на живота и те го ронят и разнасят.
Ала който спаси само едно малко пухче и го внесе на завет, той е спасил цялата си душа. Това е горчива работа, но който не обръща нежното цвете на душата си към ветровете на изпитанията, дори цялото да го спаси и да го пренесе докрай, той не може да почувства, че изобщо някога го е имал.

И все пак, докато имам дъх, топя ледените цветя по прозорците си,
защото имам душа, която не може да не се надява.

Животът е дълъг и труден, как да го пребродя, когато ме обземе умора
и желание да умра?
- Облегни глава на нечие рамо, засей нивата и храни децата си, потърпи
и животът ще мине.
Годината е дълга и оскъдна, как да я прекарам, като дойдат трудните
месеци?
- Помисли, че е имало и по-трудни, че ще дойдат и по-добри, и
изтърпи; годините минават бързо.
Месецът е дълъг и труден, как да го преживея, като ми дотегнат
изпълнените с грижи дни, които нямат край?
- Месеците се сменят, минават бързо, а с тях минават и грижите.
Денят е дълъг и сив, как да изтрая, когато ме умори и натъжи?
- Дните текат бързо. Потърпи! Ще донесат радост и ще отнесат мъката.
Часовете са дълги, безрадостни, как да ги преодолея, като донесат страх
и тъга?
- Часовникът ги отброява бързо, ти работи и забрави, ще имаш спокоен
сън и радостно събуждане.
Минутите са дълги и мъчителни, кой ще издържи, когато ни завладеят
горчиви мисли и разкаяние?
- Да, но моли се на Бога, сине, в тежки минути да ти дари утеха!