Лятото на неудачниците

Страхувай се сега, един ден ще станеш смел!

Сутринта , преди да тръгне за работа, майката си прибираше сина и го успокояваше, казваше му, че всички хора на изкуството са отрепки.

Тя беше вещица,но си криеше метлата,брадавицата на носа - също.Косите й бяха катранени,очите й-вампирски.Защото само вещиците имат такива очи.И косите им не побеляват.Защото вещиците,особено провинциалните,никога не остаряват.Защото живеят в спомените,а там времето спира.И Пепа от Б клас живее там от много години-в спомените на автора.От онова майско утро,когато седеше на пейките пред гимназията,вдигнала пола над коленете и с разкопчана риза.Вееше си с ръка като средновековна херцогиня и каза на посърналия автор:
-Мръдни малко,че ми пече.
И авторът мръдна с отворена уста и вече беше свършен човек.Направи крачка встрани и заслони слънцето.И пази сянка на Пепа от Б клас,докато му изгоря вратът.А на следващия ден Пепа изчезна от гимназията и се появи в сънищата му.