вход, регистрирай се

Дом на края на света


от Майкъл Кънингам

Въведени са общо 5 книги от този автор.
Потребители прочели тази книга (7): Блум, Аз Барух, Вилка, Lilqna, landonova, Sladost, NeDa
Смятат да я прочетат (4): artelina, vixito, eskarina, sweetjacki

Това заглавие е на български.
Заглавието и на други езици:



Цитати от книгата: (23)

   покажи всички
Имаше навика да отрича действията си, дори след като ги е извършила. Помислих си, че ако е такава, каквато е, това сериозно ще навреди на бебето. Как би се отразило на Ребека да расте с майка, която крещи : "Не крещя!"?
Бяхме изгубили връзка помежду си, бяхме се превърнали в непознати, застанали на двата бряга на дълбоката тъмна река, която течеше под привързаността и сърдечността ни. Може би винаги е било така.
Това, което понякога ме тревожеше, бе простата дружелюбност на всичко това. Живеехме в свят на доброта и домашен ред. Понякога се виждах като Снежанка, която живее при джуджетата. Джуджетата се грижели добре за нея. Но колко дълго би оцеляла тя, без надеждата да срещне някой с нейния ръст? Колко ли дълго е мела и кърпила, преди да започне да разбира, че животът ѝ се състои от безопасен рай и от невидими, но проникващи във всичко липси?
Устата на Ребека вече се опитваше да произнесе думата "мама". Плачеше, когато я оставях сама. Някой ден щеше да плати цяло състояние на психоаналитиците за помощта им при разкриване на загадката на моята личност. Щяха да разполагат с богат материал - една жмайка, която живее с двама мъже, влюбена и в двамата.
Не бях виждал подобно нещо у друг човек. Боби сякаш се отдръпваше навътре от порърхността на кожата си и в такива моменти имах чувството, че ако го бодна с игла, тя ще потъне поне два сантиметра, преди той да извика от болка.
Може би никога не се възстановяваме напълно от първата си любов. Може би в щедростта на младостта си раздаваме любов лесно и безразборно, защото погрешно смятаме, че винаги ще имаме какво да даваме.
Не съм само това ... Всички ние сме повече от това, което се вижда.
Беше сутрин. Една от бледите кишави мартенски утрини, които се редят една след друга, сякаш се размотават от кълбо прежда.
Тя ми се усмихна и комично извъртя очи, но иронията ѝ прошумоля като книжна салфетка, загъната в коприна.
Човек се приспособява. Това е източникът на земното ни доволство и може би на мълчаливия ни гняв.
Проблемът в едно такова безбурно съвместно съществуване е, че то не се пропуква - в него липсват несправедливи или коравосърдечни отношения, отварящи пролука, през която да се измъкнеш, без да се виниш, в някакво различно съществуване. Заживяваш с малките неща: кухня, подредена точно така, както искаш, зреещите домати, завързани със собствените ти ръце на колковете, които сам си забил.
Клеър и Джонатан ги биваше в говоренето. Люшках се върху разговора им като в хамак, опънат между двамата.
Като работиш във фурна, опознаваш човешкото нещастие. Хората се тъпчат с торти, кифли и сладки, за да заглушат тъгата си.
Разбрах, че животът ми ще се промени със или без моето съгласие. Разбрах, че запасите ми от дрога - тези кухненски кърпи на червени карета и това гърне с дървени лъжици - са на изчерпване.
Взех влака, защото беше по-евтино и защото исках да видя точно колко разстояние ще измина. Гледах през прозореца през цялото време с вниманието, с което се чете книга.
Бяхме полувлюбени. Обитавахме заедно слънчевата горна земя на любовта, ктдето хората са щастливи от това, че са различни и приемат с благосклонна усмивка чудатостите на партньора си.
Така се прави. Създаваш си бъдеще от това, с което разполагаш в момента.
Накрая се примирих и слязох долу по нощница с надеждата, че като свърша нещо в кухнята, ще ми се доспи.
Бях запалила само лампата над печката, но дори и тя не ми беше нужна. Можех да направя баница и във въглищна мина.
Бих могла да извърша необходимите движения, но нищо повече. Бих могла да го изтърпя, но със стаения гняв, който лъжите причиняват.
Есенната светлина падаше от светлосиньото небе, по което тук там се виждаха отделни облаци, толкова закръглени и плътни, че сякаш бяха пълни с мляко.
- Добре тогава - казва тя. - Повече няма да чистя къщата. Оправяйте се сами. Ще седя, ще гледам телевизия и ще хвърлям обвивките от бонбоните на пода.
Тя се устремява навън, разрязвайки въздуха като острие. По пътя взима кутия с моливи, поглежда я и изсипва моливите на пода. Те падат като гадателски пръчици, две по две и кръстосани.
» Добави цитат

От: Аз Барух, на 27.06.2009 в 2:55
като цяло схемата на сапунена опера (както и всичко останало на Кънингам) само че разказано с толкова изящен език, че чак първото звучи обидно - определено не се чувстваш като угнетена домакиня докато го четеш. единственото, което се чудя е дали е интересен само за "отбрана" публика?
» Добави коментар