Разкази под екстази

"Удоволствието си има предимстово: за разлика от щастието то съществува."

"Думите не бива да се мечтаят, а да се живеят."

"И на теб ли ти е кофти като на мен, когато се намирам на летище? Не смяташ ли, че има някаква поезия в тези места, откъдето хората просто минават? Меланхолията на отпътуването? Лириката на посрещането? Висока концентрация на климатизирани емоции във въздуха?"

"Промена ли се животът, когато смениш града? Струва ли си да пътува човек в този еднакъв свят?"

"Сънувах сън, сънувах свят, изпълнен с ярки цветове и момичета с бронзови тръпчинки; мелодии от детството ми звучаха в заглъхналите ми уши; отгоре се сипеше слънце. Сънувах,че вървя към теб и ти ме хващаш за ръката. Сънувах,че сърцето ми се изчервява, че двамата тичаме сред гора от лилии,а птиците разцъфтяват. Сънувах любовта и се влюбих в този сън."

"Екстазито ви кара скъпо да платите няколкото минути химическа радост. Дава ви достъп до един по-добър свят, до едно общество, където всички си подават ръка, където никой повече не се чувства самотен; кара ви да мечтаете за нова ера, освободена от аристотеловата логика, от евклидовата геометрия, от картезианския метод и от фридмановата икономика. Оставя ви да надзърнете там и след това без предупреждение ви захлопва вратата под носа."

"Човек трябва да живее с 800км в час и веднага след това да умре с мозък,размазан като сперма на предния капак."