вход, регистрирай се

БРАТСТВОТО НА ЧЕРНИЯ КИНЖАЛ: Вечна любов (книга втора)


от Дж. Р. Уорд

Въведени са общо 14 книги от този автор.
Потребители прочели тази книга (10): gergan75, animalita, petrovae, dani12398, CuRSe, dying.angel, ruslanatoneva, Yonovani, nimfa87, agleya
Смятат да я прочетат (1): V. Bekam

Това заглавие е на български.
Заглавието и на други езици:



Цитати от книгата: (11)

   покажи всички
Тя спря да диша. Господи, очите му отново блестяха. Бяха толкова сини, толкова ярки и безкрайни — като морето. Като океан, в който да се потопи. Да се удави. Да умре.
Бъч влезе във всекидневната и веднага беше впечетлен от вечерния тоалет на Рейдж: черно кожено палто до глезените, черен потник и черни кожени панталони. Носеше обувки с дебели подметки,които придаваха допълнителна височина на двуметровия му ръст. В това облекло въмпирът беше неустоимо превликателен. Дори за доказано хетеросексуалния Бъч.
Кучия син беше толкова сексапилен, че можеше да победи дори законите на природата. Русата му коса беше подстригана късо на тила и оставена дълга отпред. Очите му бяха синьо-зелени,с цвета на океанските води край Бахамските острови. А лицето му би накарало Брад Пит да се чуства като кандидат за "Пълна Промяна"

Господи дори знаеше имената им. Рейдж, Фюри и онзи ужасен тип,Зейдист.
Да, някакви имена като Том,Дик и Хари за вампирите.
Така де, може ли да си представи човек, че един сеещ смърт кравопиец ще се казва Хауърд или например Юджин?
О,не,Уоли,не хапи.
- Няма да се влюбя в теб! - каза тя - Не мога да си го позволя. Няма!!
- Всичко е наред, моята любов е достатъчна и за двама ни. - отвърна той.

- Как можеш все още да ме понасяш? След всичко, което ти сторих?
- Единственото, което не бих могъл да понеса е да си тръгнеш!!

- Защо постъпваш така с мен? - Той повдигна рамене.
- Защото те обичам!
- Моля? - прошепна тя.
- Обичам те!

... стремежът да полети беше в природата на душата, защото домът й вероятно беше на небето. Именно от там идваха всички дарове като пролетни дъждове, летен бриз, есенно слънце и зимен сняг.
Спря и погледна нагоре. Протегна бавно ръка към небето с дланта нагоре. И затвори едното си око.
- Какво правиш? - запита той.
- Държа луната върху дланта си.
"Нормален" е синоним на "обикновен" и "често срещан", но нормата не е непременно единственият начин да се живее...
Тогава защо Вселената искаше тя да познае болката, на която бе свидетел? В онзи момент разбра, че няма определена доза нещастие за хората и че няма измерим праг, който веднъж прекрачен, може да те избави от страданието.
Вдигна поглед към звездите с мисълта, че никога не би й хрумнало да напусне родния си град. Не беше сигурна дали подобно поведение е проява на преданост или липса на въображение.
» Добави цитат