вход, регистрирай се

Цветът на магията


от Тери Пратчет

Въведени са общо 57 книги от този автор.
Потребители прочели тази книга (21): Аничка, Mags, platanus, Радина, Гълъбица, dany, moby, Петя, morwen, hypno, nunq, eledven, Диана, Съни, Maldoror, victoriaCHASER, soul, elisa77, Metiv, V. Bekam, Ниниел
Смятат да я прочетат (1): Sladost

Това заглавие е на български.
Заглавието и на други езици:



Цитати от книгата: (14)

   покажи всички
— Там, откъдето идвам, нямаме богове - каза Двуцветко.
— Имате - каза Дамата. - Всеки има богове. Само че не мислите за тях като за богове.
— От какво е това вино? От смачкани очни ябълки на октопод?
— Морско грозде - отговори старецът.
— Чудесно - каза Ринсуинд и гаврътна една чаша. - Не е лошо. Може би само е малко солено.
— Морското грозде е вид малка медуза - обясни непознатият. - А сега наистина ми се струва, че трябва да ви се представя. Защо приятелят ти е придобил такъв странен цвят?
— Вероятно културен шок - отговори Двуцветко.
Изпитал съм и вълнение, изпитал съм и отегчение. И отегчението беше далеч по-хубавото
Това беше октарината, цветът на магията. Той беше жив, ярък и трептящ; неоспоримият пигмент на въображението, защото, където и да се появеше, това беше знак, че самата материя се покорява на мощта на магичното съзнание. Беше самото омагьосване.
Но на Ринсуинд винаги му изглеждаше нещо средно между зелено и лилаво.
Някои пирати се сдобиваха с безсмъртие чрез страхотни прояви на жестокост или с отчаяна смелост. Други стигаха до безсмъртието като натрупваха несметно богатство. Но още преди много време капитанът беше взел принципното решение за себе си да се сдобие с безсмъртие, като не умира.
Единствената причина да влезеш в устата на Смърт е, за да откраднеш златните му зъби.
Естествено - отговори Ринсуинд, - това, което героите обичат най-много, е самите себе си.
Единственото, което Ринсуинд можа да каже, беше:
— А пък аз никога не съм си представял, че съществуват мъже-дриади. Даже и в дъбово дърво.
Един от великаните му се ухили. Друела изсумтя.
— Глупости! Тогава откъде мислиш, че идват жълъдите?
Всичко си вървеше много добре около чистата логика и начина, по който вселената се управляваше от логиката и хармонията на числата, но беше очевиден простият факт, че Дискът явно прекосява пространството на гърба на гигантска костенурка, а боговете имаха навика да наобикалят къщите на атеистите и да им трошат прозорците.
Двуцветко беше турист - първият, видян някога на Диска. Турист, според Ринсуинд, означаваше „идиот“.
Виждаш ли колко е глупаво цялото това магьосничество. Цели двайсет години учиш магията, която довежда голи девици в спалнята ти, а накрая си така упоен от живачни пари и толкова си ослепял от четене на стари магьоснически книги, че въобще не можеш да си спомниш какво следва после.
Можеше да е и по-зле - каза Ринсуинд като за сбогом. - Можеше да бъда аз.
Не, това което не харесваше у героите, беше самоубийствената им мрачна унилост, когато бяха трезви, и пагубната им лудост, когато бяха пияни.
Нека по-добре да кажем, че ако пълният и абсолютен хаос е светкавицата, той е просто този, който ще застане насред бурята горе на хълма, облечен в мокра медна броня, и ще се развика, че всички богове са копелета
» Добави цитат