вход, регистрирай се

Страна на чудесата за непукисти и краят на света


от Харуки Мураками

Въведени са общо 18 книги от този автор.
Потребители прочели тази книга (11): Иван Стоянов, gal.eon, Петя, Sladost, Mags, NeDa, mishela, Anoyafairy, Анагностис, megi_13, irvia
Смятат да я прочетат (2): Весела, blue_dream

Това заглавие е на български.
Заглавието и на други езици:



Цитати от книгата: (5)

   покажи всички
Затворих очи и усетих как в съзнанието ми се носи вълна. Тя се плисна отвъд тъгата и самотата - огромен скръбен стон, прокънтял в костите ми. Не искаше да се отдръпне.
---
Справедливостта е понятие, приложимо само в ограничен брой ситуации. А ние искаме да го прилагаме към всичко, с повод и без повод. От охлювите до железариите и брачния живот. Може би не я открива никой и тя не липсва на никого, но справедливостта е като любовта. Онова, което ни дават, няма нищо общо с онова, което търсим.
За безусловните истини време не съществува. Такава е разликата между тях и сънищата. Безусловните истини са мигновени, всичко се разкрива наведнъж. Вечността всъщност може да се изживее. След като създадеш затворена верига, просто се въртиш и въртиш вътре в нея. Такова е естеството на безусловните истини. Няма прекъсване както при сънищата. Безусловните истини са като вълшебната...
Жената беше позакръглена. Млада, красива и всичко останало, което върви с това, но позакръглена. Някак не се връзва да си млада и красива и да си възпълна. Както вървях след нея се вторачих в тялото и.
Винаги се обърквам озова ли се в компанията на млади, красиви и дебели жени.И аз не знам защо. Може би защото в съзнанието ми от само себе си изниква образът на хранителните им навици. Видя ли дебелана, си представям как тя топи с хляб последната капка сметанов сос и налапва последния стрък кресон от гарнитурата в чинията си. А случи ли се това, все едно киселина разяжда метал, в главата ми плъзват сцени как тя се храни и аз губя самообладание.
Няма проблем, ако става дума за някоя грозна дебелана. Дебеланите са като облаците по небето. Носят си се там и нямат нищо общо с мен. Съвсем друго са младите, красиви дебелани. От мен се иска да имам отношение към тях. Нищо чудно и да преспя с някоя. Объркването вероятно идва точно оттам.
Пълните момичета в розово ми приличаха на големи ягодови пасти, които танцуват на дансинг валс...
- Как е възможно съзнанието, духът да са толкова несъвършени? - усмихва се жената.
Аз си поглеждам ръцете. Окъпани в лунна светлина, те приличат на статуи, които ей така, без причина са изваяни съразмерни.
- Може и да са несъвършени- казвам- но остават следи. И ние можем да тръгнем по тях, както по стъпки в снега.
- Накъде отвеждат те?
- Към самите нас- отвръщам аз- Духът е точно това. Без дух нищо не води наникъде.
» Добави цитат

От: gal.eon, на 22.12.2010 в 23:19
Много приятна книга. И двата свята са пресъздадени прекрасно - реалният е жив и динамичен, а Краят на света е поетично образен. Повествованието много добре води читателя към не особено очаквания край. Може би една от по-разбираемите книги на Мураками.
» Добави коментар