Смъртта на еднодневката

Утринта предлагаше толкова безгранични и тъй разнообразни наслади, че да получиш от живота само дял на еднодневка, и то на дневна еднодневка ми се стори ужасно, а радостният устрем, с който тя изчерпваше докрай ограничените си възможности, беше трогателен. Прехвръкна радостно до единия ъгъл на квадратчето, спря, после прехвръкна до другия. Това бе всичко - всичко, което можеше да стори, въпреки безбрежността на хълмовете, безкрая на небето, далечния дим на къщите и томителния зов, отекващ понякога от корабите в близкото море. Каквото можеше - правеше го. Наблюдавах я унесено и си казах, че една нишка много тънка, но много пречистена, е вмъкната в крехкото й мъничко телце. Когато изпърхваше по стъклото, представях си, че съзирам жичка от животворна светлина. Еднодневката беше мъничка, незабележима, но олицетворяваше живота.