И зазорява красотата

Твоите деца не са твои деца.
Те са деца на зова на живота към самия себе си.
Те идват на света чрез теб, но не от теб.
И въпреки че са при теб, те не ти принадлежат.
Ти можеш да им дадеш любовта си, но не и мислите си, защото те имат свои собствени.
Ти можеш да дадеш подслон на телата им, но не и на душата им, която не можеш да посетиш дори в мечтите си.
Ти можеш да се опиташ да бъдеш като тях, но не се опитвай да ги направиш като себе си, защото животът не се връща назад и не е спрял при вчерашния ден.

Забравата е вид свобода.
Споменът е вид среща.