вход, регистрирай се

На Западния фронт нищо ново


от Ерих Мария Ремарк


Това заглавие е на български.
Заглавието и на други езици:



Цитати от книгата: (7)

   покажи всички
Най-разумни бяха всъщност бедните и простичките люде: те тутакси прецениха войната като бедствие, докато по-добре поставените не можеха да си намерят място от радост, въпреки че тъкмо те би трябвало да бъдат много по-наясно какви ще бъдат последствията.
Катчински твърди, че това идвало от образованието, което затъпявало човека. А щом Кат казва нещо, значи го е премислил.
И знам едно: всичко онова, което сега, докато сме във война, потъва като камък в нас, ще се пробуди отново след войната и тогава тепърва ще започне борбата на живот и смърт.
Години наред наше задължение беше да убиваме - то бе първата ни професия в живота. Това, което знаем за живота се свежда до смъртта.
Но всяко негово вдишване оголва сърцето ми. Този умиращ е господар на часовете. Той има невидим нож, с който ме пронизва - времето и моите мисли.
Вече съм го забелязал: ужасът е поносим, докато се свиваш и не го гледаш в очите - почнеш ли да размишляваш върху него, убива.
Алберт го изразява:
- Войната ни поквари за всичко.
И е прав. Ние не сме вече никаква младеж. Не искаме вече да завоюваме света. Ние сме бегълци. Бягаме от себе си, от собствения си живот.
Всеки войник дължи живота си на хиляди случайности. И всеки войник вярва и се доверява на случайността.
» Добави цитат