Роден съм да живея в самота

Не мога да живея с хора, мразя всичките си роднини, не защото са лоши хора, а просто защото те са хората, които живеят най-близо до мене. Тъкмо съвместният живот с хората ми е непоносим, дори почти ми липсват сили да възприема това като нещастие. Всички хора ме радват, когато ги наблюдавам безучастно, но тази радост не е толкова голяма, че да не искам да живея с най-необходимото в някоя пустиня, в някоя гора, на някой остров, и то несравнимо по-щастливо, отколкото тук, в моята стая, между спалнята и дневната на родителите ми.

Пази се от това да смяташ живота за банален, при положение, че "банален" означава "еднообразен", "обикновен", "безсмислен". Животът чисто и просто е ужасен, усещам го както никой друг. Често-а вътре в себе си непрекъснато-се съмнявам дали изобщо съм човек.