вход, регистрирай се

На изток от Рая


от Джон Стайнбек


Това заглавие е на български.
Заглавието и на други езици:



Цитати от книгата: (44)

   покажи всички
...дали му е хрумвало някога, че никой подарък не е в състояние да ти върне обичта на човек, когото си лишил от личното му самоуважение.
"Човек, който не извлича поука от преживяното - казваше той, - е глупак."
Не бива да забравяме, че чудовището е само едно отклонение и че за чудовището нормалното е чудовищно.
Едно чисто и открито лице и очи, вдигнати да срещнат други очи, винаги привличаха вниманието, а веднъж привлечени, вниманието водеше до наказание.
У Самуел през цялото време се запазило нещо чуждоземно. Дължало се по всяка вероятност на особената напевност в речта, но това пък от своя страна предразполагало и мъже, и жени да му разкриват неща, които иначе не биха споделили нито с роднини, нито с близки приятели. Това, че е другокрайненец го поставяло встрани, правело го най-сигурен пазител на хорските тайни.
„В истината има повече красота,дори когато красотата е отвратителна.Разказвачите на приказки пред градските порти изопачават живота така,че на мързеливите,глупавите и слабите да им се вижда прекрасен,а това само задълбочава техните недъзи,без да ги учи на нищо,без нищо да лекува,без да извисява душите им.“
— Необясними са пътищата на греха — забеляза Самуел. — Мисля, че ако на човек се наложи да смъкне от себе си всичко, което има, и отвън, и отвътре, пак ще съумее да потули някъде по някой грях, за да има какво да му пречи. Последното, от което се отказваме.
Веднъж, на петдесет мили по долината, баща ми реши да издълбае кладенец. След горната почва следваше ситен камънак, а под него — бял морски пясък, примесен с мидени черупки и дори късчета китова кост. След двайсет стъпки пясък наново се показа чернозем и дори парче от секвоя, това незагиващо червено дърво, което не гние. Преди да стане вътрешно море, долината ще да е била гора. И всичко това — току под нозете ни. Понякога нощем ми се струваше, че усещам както морето, така и гората от секвои преди него.
— Кейл, не си ли виждал Абра? — попита Ли.
— Защо, виждал съм я. Но ме отминава.
— Не можеш ли да я спреш?
— Как да не мога! Ще я тръшна на земята, ще й мацна един в мутрата и ще я накарам да говори. Но не искам.
"- Не -рече той, - нямам право. Никой няма право да отнема и най-малкото чуждо изпитание. Всекиму е обещан по един живот и по една смърт. И всеки има право на своята мъка."
" - Оправяш се - отбеляза Самуел. - Някои хора мислят, че ако оздравеят, ще затъмнят славата на своето страдание. Но компресът на времето не признава никаква слава. Всеки оздравява, само трябва да изчака. "
"А Том продължаваше да му поднася пилешка супа, от което вече му идваше да го усмърти. Бабините деветини все така владееха света и все още се намираха хора да вярват, че пилешката супа лекува всяко страдание и болест, та дори би добре дошла и за погребение."
— Не ми идва на ума как да ги кръстим — каза Адам.
— Нямаш ли в семейството някое име, някоя примамка за богат роднина, някаква семейна гордост, достойна за увековечаване?
— Не. Искам, доколкото е възможно, да почнат всичко отначало.
Самуел сви пръсти и се чукна по челото.
— Какъв срам! — извика той. — Колко лошо, че не могат да имат имената, които им се полагат!
— Какво искаш да кажеш?
— Нали казваш „отначало“? Снощи си мислех… Не ти ли е хрумвало ти как се казваш?
— Аз ли?
— Ти я! И твоите първородни — Каин и Авел!
— О, не! — възкликна Адам. — Това не бива!
— Знам, че не бива. Все едно изкушаваме съдбата, каквато и да е тя. Но не е ли удивително, че Каин е може би най-познатото име по цял свят, а доколкото зная, носил го е само един човек?
— Вероятно затова името никога не загубвало своя смисъл — обади се Ли.
Аз изпитвам радост. И съм си дал обещание да не приемам радостта за грях. Доставя ми удоволствие да се ровя в нещата. Какво е удоволствието да преместиш камък, ако не погледнеш под него? А това, че никога няма да видя обратната страна на Луната, ме изпълва с черно разочарование.
Господи, как минава денят! Досущ като един живот, толкова бързо, когато нехаеш за него, и толкова бавно, когато го наблюдаваш.
Каин е живял и деца е народил, а Авел е останал да живее само в приказката. Ние сме потомци на Каин.
— Имам същата история и в моя род — каза Самуел. — Но не я разбирам. При една и съща кръв, при едно и също възпитание човек би си казал, че трябва да бъдат еднакви, а те не са, изобщо не са.
Американският стандартен превод нарежда на хората да надвият греха, а за грях можем да приемем и невежеството. Джеймсовият превод с думите „ти трябва“ обещава, че хората на всяка цена ще победят греха. Но староеврейската дума, думата „тимшел“, тоест „ти можеш“, вече предлага избор. Може би това е най-важната дума на света. Тя означава, че пътят е открит и отново възлага всичко на човека. Защото „ти можеш“ е равносилно на „ти не можеш“. Не разбирате ли?
— По-грозна кранта не съм виждал — рече Адам.
— Знам. Струва ми се, тъкмо затова го избрах като жребче. И знаеш ли, преди трийсет и три години за него съм дал два долара. Нищо не му беше в ред! Копитата му като палачинки, задните крака — дебели, къси и прави, ще речеш, няма колене, главата му тъпа като чук, гърбът му хлътнал, гърдите сплескани, а задницата огромна. Устата му е като желязо, а на подопашния ремък и досега се противи. Оседлаеш ли го, оставаш с впечатлението, че си се качил на шейна, която се спуска по чакълеста урва. Не може да ходи в тръс, а като върви, се препъва. За трийсет и три години не открих в него нищо хубаво. Дори нравът му е отвратителен, себелюбив, сприхав, подъл и непокорен. И до ден днешен не смея да го заобиколя отзад, положително ще ми тегли някое чифте. Като му давам ярмата, опитва се да ми ухапе ръката. Но си го обичам.
— И сте го нарекли Славословие? — удиви се Ли.
— Естествено — каза Самуел, — рекох си, че едно такова злонадарено същество заслужава поне един свестен атрибут.
- За това искам да си поговорим. - Помълча и тъжно добави: - Ако беше по това време миналата година, щях да хукна за разговор със Сам Хамилтън.
- Изглежда, и у двамата ни е останало по нещо от него - каза Ли. - Навярно това именно е безсмъртието.
Голяма загадка са имената. Тъй и не узнах името ли се оформя от детето, или детето се променя така, че да отговаря на името си. Едно обаче е сигурно: лепнат ли някому прякор, значи му е било дадено неподходящо име.
... и узна, че и когато са безкрайно бедни, хората пак имат какво да ти дадат и най-вече имат желанието да ти го дадат.
"Никой подарък не е в състояние да ти върне обичта на човека, когото си лишил от личното му самоуважение."

"Доброто възпитание е може би онзи външен заглушител, който не дава да се разбере, че ти се пръска сърцето"
"Зная, че понякога прибягваме до лъжата от доброта. Но не вярвам това да носи добро. Болката от истината е бърза и отминава, докато бавното разяждащо страдание от лъжата никога не изчезва, като вечно кървяща рана."
"Дали човек ще открие в децата си добро или зло, то ще бъде само онова, което сам е посадил у тях, след като се пръкнат от майчината си утроба."
"А каква свобода биха могли да притежават мъжете и жените, ако не бяха постоянно лъгани, измамвани, поробвани и тероризирани от телесната си страст! Единствен недостатък на такава свобода е, че без нея човек би изгубил всичко човешко и би се превърнал в чудовище."
Когато човек твърди, че не иска да говори за нещо, той обикновено иска да каже, че не е в състояние да мисли за нищо друго.
За да бъде нечестен, човек трябва бясно да се стреми към нещо.
Човек трябва да е много богат, за да ходи зле облечен като тебе. Бедните са длъжни да се обличат добре.
Разбира се, хората се интересуват само от себе си. Ако една история не се отнася до слушателя, той няма и да я чуе.
Неприятни въпроси няма освен ония, които са облечени в снизхождение.
Нищо никога не е било създавано едновременно от двама души. Доброто сътрудничество не съществува нито в музиката, нито в изкуството, нито в поезията, нито в математиката, нито във философията. След като чудото на творчеството веднъж се е случило, групата може да го доизгради и разшири, но групата не може да притежава творческо хрумване. Неговата безценност се крие в самотния ум на отделния човек.
Адам знаеше, че онзи, който се страхува, може да бъде опасно животно.
Човек се гордее с всяко нещо, стига то да му е едничкото. И може би колкото по-малко притежаваш, толкоз повече ти се иска да се биеш в гърдите.
And this I believe: that the free, exploring mind of the individual human is the most valuable thing in the world. And this I would fight for: the freedom of the mind to take any direction it wishes, undirected. And this I must fight against: any idea, religion or government which limits or destroys the individual. This is what I am and what I am about...
"...под най-горния пласт на своята слабохарактерност, хората искат да бъдат добри и да ги обичат. Повечето им пороци практически са опит да стигнат по най-късия път до обичта."
"Адам осъзна, че онзи, който постъпва грозно и грубо, всъщност наранява себе си, но за тази рана трябва да накаже другия."
"С цялата си несигурност, в едно съм сигурен: под най-горния пласт на своята слабохарактерност хората искат да бъдат добри и да ги обичат. Повечето им пороци практически са опит да стигнат по най-късия път до обичта. Стигне ли човек до смъртта, нищо, че е бил може би способен, с влияние, гениален, умира ли необичан, животът му положително изглежда провал, а самата смърт — смразяващ ужас. И ми се струва, че ако вие или аз трябва да избираме между два пътя на мисълта и действието, длъжни сме да помним, че ще умрем, следователно нека се опитаме да живеем така, че нашата смърт да не носи облекчение на света."
"... човешката душа. Във вселената тя е нещо прекрасно и неповторимо. Вечно нападана, но никога не унищожавана, защото "ти можеш!"
"Когато едно дете за първи път изобличи възрастните, когато в сериозната му главица за първи път се вмъкне истината, че възрастните не са божествено всезнаещи, че преценките им не винаги са мъдри, а мисленето правилно и присъдите справедливи, неговият свят изведнъж се оказва в паническа пустота. Боговете се катурват, сигурността изчезва. И което е най-важното: боговете не падат постепенно, а с трясък, стават на парчета или потъват дълбоко в зеления жабуняк. Непосилна работа е да ги издигаш наново, те вече никога не изпускат същия блясък. И светът на детето никога повече не възвръща предишната си цялост. Мъчително е такова израстване."
"За мен няма нищо по-печално от връзки,които се поддържат единствено посредством лепилото на пощенските марки.Не можеш ли да виждаш,да чуваш,да се докосваш до един човек,най-добре забрави го!"
» Добави цитат

От: gergan75, на 15.11.2009 в 1:17
Мисля, че това е любимата ми книга!!!
От: gergan75, на 02.02.2012 в 13:39
Препрочитам я, за да си припомня защо ми е любима...
» Добави коментар