вход, регистрирай се

И други истории


от Георги Господинов

Въведени са общо 15 книги от този автор.
Потребители прочели тази книга (21): Аз Барух, инопланетянин, eva, Цветелина, Emanouela, Нати, eskarina, animalita, Frosty, denislav, стефан, NeDa, яна, gal.eon, soul, victoriaCHASER, Росен, snujolin, landonova, djifka, Woland
Смятат да я прочетат (1): mishela

Това заглавие е на български.
Заглавието и на други езици:



Цитати от книгата: (4)

   покажи всички
Не можеш да се намесваш в живота на хората дори с едно помахване с ръка. Понякога, без да искаш, се превръщаш в съдбата им.

Из "Кристин, която маха от влака"
Стори ми се безкрайно самотен и ... непринадлежащ.
из "Гаустин"
... и му станало ясно, че бил изкарал нощта в гробището на онова там село... дузина бабички в черно, които все повече приближавали. Било Задушница ...
Но човекът бил съобразителен, веднага ударил чело върху гроба, на който току-що се събудил, и се разревал с цяло гърло. Бабите, изненадани от тъй ранния и непознат за тях оплаквач, го наобиколили като врани и закълвали оттук-оттам, кой си ти, аджеба, и що щеш тука ... Дошъл съм на дядовия гроб, отвърнал през сълзи той. Амчи от кое село си, джанъм, не мирясвали ония. От еди-кое си, изпуснал се нашия човек. Амчи това не е ваш'то гробище, гракнали ония ми ти баби.
... Ааа, зяпнал безкрайно изненадан той, пък аз се чудя що хем рева, хем не ми е чак толкоз мъчно.
из "Сетна история за 90-те"
Това, което се премълчава, се превръща в счупени бъркалки и смачкани чашки.
из "Божури и незабравки"
» Добави цитат