вход, регистрирай се

Еманципирана магия


от Тери Пратчет

Въведени са общо 58 книги от този автор.
Потребители прочели тази книга (36): eliwolf, hypno, инопланетянин, artelina, Nola, tedi, eskarina, gal.eon, platanus, phey, ogita, thracian, Петя, Гълъбица, грийн.кат, irinq, Аничка, right in two, mishela, moby, morwen, alciona, nunq, veronica_pd, orangem0on, eledven, Abies, Ниниел, Съни, Maldoror, elisa77, Etlolo, Metiv, sour_mery, VENIAND, SDragani
В момента четат тази книга (1): Наталия Пешова
Смятат да я прочетат (1): Sladost

Това заглавие е на български.
Заглавието и на други езици:



Цитати от книгата: (3)

  
Тя гледаше над покривите на Анкх-Морпорк и разсъждаваше така: писането представлява само думите, които хората казват, притиснати между пластове хартия, докато се превърнат във вкаменелости (вкаменелостите бяха добре познати на свят Диск, огромни навити на спирала раковини и зле конструирани създания, които бяха останали от времето, когато Създателят не е бил решил точно какво иска да направи и, като че ли, просто мързеливо си е играл с Плейстоцена). А думите, които хората казваха, бяха само сенките на истинските неща. _Но_ някои неща бяха твърде големи, за да бъдат наистина уловени в думи, а даже и самите думи бяха твърде мощни, за да бъдат напълно опитомени с писане.
Проблемът е в това, че хората, които се интересуват от магия и мистицизъм, прекарват много време да се мотаят по самия ръб на светлината, така да се каже, което дава възможност на създанията от Подземните Измерения да ги забележат, а те пък от своя страна се опитват да ги използват в неуморните си усилия да проникнат в точно тази Реалност.
Живите често не си дават сметка колко сложен изглежда животът когато си мъртъв, защото, когато смъртта освобождава съзнанието от усмирителната риза на трите измерения, тя го отделя също така и от Времето, което е само друго, различно измерение. Така че, докато котката, която се търкаше в невидимите му крака, без съмнение беше същата котка, която той бе видял няколко минути по-рано, тя беше, съвсем ясно, и мъничко котенце, и дебела, полусляпа стара котка, както и всяко едно състояние между двете. Всичките наведнъж. Тъй като започваше от малка, тя приличаше на бял морков във формата на котка, описание, което ще трябва да ни задоволи, докато хората не измислят точните четириизмерни прилагателни имена.
» Добави цитат