вход, регистрирай се

Спутник, моя любов


от Харуки Мураками

Въведени са общо 18 книги от този автор.
Потребители прочели тази книга (34): artelina, vixito, elichkata, lemon, Нати, ifos, Lilqna, Gilbert, landonova, Mags, Диана, Fria Chak, Neli, Deni_Todorova, mishela, moby, victoriaCHASER, jordan251, leonoel, Anireta, ДоТи, morwen, petrovae, lili_hr, Anoyafairy, bijini, mamuri, blue_dream, orca, Ултрамарин, snujolin, irvia, morenita, pnio
Смятат да я прочетат (7): Весела, инопланетянин, Жиролина, Frosty, Sladost, epolitova, unchita

Това заглавие е на български.
Заглавието и на други езици:



Цитати от книгата: (4)

   покажи всички
- Много исках да те видя - казах.
- Аз също. Разбрах го още щом престанах да те виждам. Разбрах го толкова ясно, сякаш планетите изведнъж се подредиха в една редица заради мен. Нуждая се от теб. ти си част от мен; аз съм част от теб. Знаеш ли, мисля, че някъде -само дето не си спомням къде - прерязах гърлото на нещо. Наточих ножа с каменно сърце. Символично, както са правили порта в Китай. Разбираш ли какво казвам?
- Мисля, че да.
- Тогава ела да ме вземеш.
...чакам телефонът пак да зазвъни. Облягам се на стената, гледам в една единствена точка пред себе си и дишам бавно, безшумно. Проверявам свързващите звена между отделните моменти. Телефонът не звъни. Възцарява се пълна тишина. Но аз не бързам. Вече няма защо да бързам. Готов съм. Мога да отида където и да е.
Наистина ли?
Наистина!
Гледам небето. Да, на него виси полумесец с цвят на плесен. Това е добре. Значи двамата с нея сме в един и същи свят и гледаме една и съща Луна. И една и съща нишка ни свързва с действителността. Просто трябва да я придърпам леко към себе си.
Стигнах до заключението, че навикът да мислиш за всичко сам спъва развитието ти, защото така се придържаш към една-единствена гледна точка.
Ако се изобрети автомобил, който се движи с глупави шеги, ти би могъл да стигнеш доста далече.
» Добави цитат